Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

СНЯГ

 

 

Снегът е бял, безмълвен и студен.
Пътеките изглеждат позлатени
и мисля, че небето върху мен
спокойно и замислено е слезнало.

 

Дърветата в полето са потънали,
засипал ги е сребърният сняг,
и вятърната мелница на дъното
крилете си измръзнали размахва.

 

Едно бездомно куче изоставено
от хълма съзерцава януарий.
Огромните и неподвижни гарвани
нещастия внезапни предвещават.

 

Студен и безизходен е снегът
и здрачините слизат безпределни.
Страхувам се от смърт.
                                      На кръстопътя
стърчи злокобно призрачната мелница.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]