СПОКОЙНИ ЧАСОВЕ

Дълго време бях сам. Не очаквах. А ето че вече
                                                                               очаквам.
И започвам да гледам в света и в очите безмълвни
                                                                              на хората.
Преминавам със радост в деня и се връщам
                                                           спокоен във мрака.
Всеки поглед ме радва сега и със всекиго
                                                                      бих заговорил.

Знам, че някъде плачат сега и че някъде диша
                                                                        престъпник.
Има всичко във нашия свят. Има също ръце
                                                                        утешаващи.
Ти ще дойдеш при мене, нали? Ти ела в часовете
                                                                        ми бавно.
Да преминем така в тишина край очи,
                                               край въздишки и стъпки.

Има също война. Има хаос във нашия свят.
Затова да вървим, затова да се движим задружно.
Във нещастие, ето, ни е нужен понякога брат
и ръка, ръка върху нас като кротка стряха
                                                                        и оръжие.

Ти ще дойдеш при мен... да мълчим, да вървим,
                                                                        да говорим.
И да станем спокойни. О, да може да бъдем
                                                                        спокойни!
Ще преминат край нас ветрове и очи,
                                                   и въздишки, и стонове.
Ще прозрем във света, що се движи. Ще прозрем
                                                        във земята и хората.

върни се | съдържание | продължи