СТАРАТА ЧЕРКВА

Тревата весело расте
във мъничкия двор на черквата.
Позеленяло е кубето й
и кръстът изкривен е вече.

По остарялата врата
пълзят безшумно буболечици.
И каменните стъпала
са потъмнели като фреските.

О, този тих, черковен здрач,
където дишат богородици.
Върху стените вехнат дракони,
изтрити ангели и дати.

От времето на цар Шишмана
се молят отстрани светиите.
И слиза строг върху олтаря
със меч Архангел Михаил.

Иконите една във друга
се взират със очи избодени.
Те водят разговор безшумен
за кървавото турско робство...

Легендите стоят записани
на стария черковен кръст.
Незнайният иконописец
е писал там, че ще възкръсне.

върни се | съдържание | продължи