Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СТАРИННО

 

 

Твоите медни кавали къде ли са?
Моя родино, твоето слънце е огнено.
Бели старици изпридаха кротки къдели,
пееха шарени твоите стари гергьовдени.

 

Тихо ми пей и свири ми, разказвай ми дълго,
аз се завръщам, и ето на твойте поляни съм.
Слънцето днес ми припомни далечни предания,
слънцето днес се изкачва по сребърни стълби.

 

Шарени люлки над тебе, родино, били ли са?
Празничен вятър тия люлки повял ли е?
Златно момиче нима ти е пеело
всред лехите със росен босилек?

 

Слънцето с шарени люлки го грабнало,
моя родино, от твоите весели празници.
Невестата златна на слънцето алено
твоя е, твое е слънцето.

 

Твой съм и аз... и поляните също са твои.
Ето, ето старинни предания някой ракзава.
Изпридат стариците тихо огромни къдели.
Кавалите, що пеят за слънчеви сватби,
                                                                къде ли са?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]