Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СТРЯХАТА

 

 

Не зная възрастта на стряхата,
но тя е вече стара, очевидно е.
Върху комина тъмен мъх азраснал.
И почернели керемидите.

 

Когато в здрача пада тих дъждът,
по нея кацат уморено враните;
приказват си въздишат в тъмнината
и дремят над капчука до разсъмване.

 

А стряхата на всичко веч е свикнала.
И в полунощ, когато няма никой,
над нея слиза старата луна
и тихичко присяда до комина.

 

Отнякъде дохождат после котките
и светят със очите си над стряхата.
Те дълго мислят нещо в тъмнината
и дебнат мълчаливо хоризонтите.

 

О, тази стара стряха, със безшумните,
със странните си гости, със комина си -
тя свети синя, златна под звездите,
арена на събития и случки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]