Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ТИШИНАТА

 

(ЕДНА ПОЕМА ЗА ВИНОТО)

 

 

I

 

Дохождам привечер на гости
в едно ателие между завеси.
Пияният приятел изпровожда
до своя дом разчорлената есен.

 

Забравих чашите и есента -
забравих моя стар приятел...
В ателието дишат в мрачината
изваяни, студени колена...

 

Мъжът е гол, от камък, и ме гледа.
Очите му са дълги и прозрачни.
Приятелю художник, тишината
е вкаменила дългите завеси...

 

Невидима нощта погълна всичко.

 

 

 

II

 

 

За стотен път навярно се заплесвам
във дългите фенери и тополите.
Листата съхнат, ето, значи, есен е...
Дърветата ли само ще са голи?...

 

Сега, когато няма никой,
аз искам да се срещна с нея в тъмното...
Да видя, че е гола, както никога...
И че мълчи, когато се разсъмва...

 

Едва ли би могла да съблазни
пияните хамали и дърветата...
Но аз ще я целуна по ръцете
и тя ще си затвори миглите.

 

Аз искам да се срещна с есента.

 

 

 

III

 

 

Денят на тишината вече близо е -
на празната, безцелна тишина.
Дърветата като прозрачна риза
ще облекат студената мъгла.

 

Жените ще вървят като пияници...
Стражарите ще станат сомнамбули...
В разкривената хаотична улица
ще се търкалят облаци оранжеви.

 

Шумът студено ще опразни въздуха -
ще бъде криво, смешно и безсмислено.
А привечер ще се покаже слънцето,
във здрача ще строи карикатури.

 

Жените ни, дърветата и котките
болезнено ще мигат срещу залеза...
Като след дълго, сприхаво пиянство
ще си оправят смаяно походките.

 

 

 

IV

 

 

Ще бъде тишина, най-страшна тишина.
В безсмисления час на моето пробуждане
над голия паваж ще слиза тишина.
Къщята и дъжда ще ми изглеждат чужди.

 

Дъждът ще ме загърне през нощта,
оранжев облак ще ме гледа втренчено.
И аз ще мина бавно през света
със стиснати зъби, загледан във планетите.

 

 

 

V

 

 

Ще бъде тихо като в малък двор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]