ТЪМНОТО СЛЪНЦЕ

Слезни на тъмната трева
и дай й пламъци,
и дай й черен дим, могъщо слънце.
Вземи ми в бляскавия въздух,
за да раста и да те стигна,
и да целуна твоя пламък, що убива,
                                        тъмно слънце.
- Ще слезнеш ли при мен... ще дойда ли до теб...

Ела, убий света.
Прати му своя зъл и весел огън.
Убий пламтящото небе, изпепели го.
Защо не пуснеш смърт върху света...
                                        Защо не искаш...

Мой лъчезарен враг,
червен и златен, и безмълвен -
дай да целуна твоя пламък,
                                                       да умра.

И като дим да бляскам над света,
да бляскам върху теб -

Изгарям върху пясък в черно лято.
Защото аз обичам най-могъщото,
най-безнадеждно, най-ликуващо,
врагът си -
                      слънцето -
                                           мъчител на света.

върни се | съдържание | продължи