Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

УЛИЦАТА

 

 

Ти смееш се с смеха на шумната тълпа.
И стенеш и въздишаш с нейните въздишки.
Безспирно в твойта вечна, вечна мръсота
прелитат се на върволици пъстри нишки.

 

И хора, хора... Всеки с своята печал
и всеки с своята неизбежна, кратка участ.
Съдбата многолика, слязла в твойта кал,
танцува с присмех зъл, със кикота беззвучен...

 

Ти смееш се и плачеш с шумната тълпа,
и нижеш пъстри върволици непрестанно...
А хората вървят със свойта нищета,
обезличили своите съкровени тайни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]