УЛИЦАТА

Ти смееш се с смеха на шумната тълпа.
И стенеш и въздишаш с нейните въздишки.
Безспирно в твойта вечна, вечна мръсота
преплитат се на върволици пъстри нишки.

И хора, хора... Всеки с своята печал
и всеки с свойта неизбежна, кратка участ.
Съдбата многолика, слязла в твойта кал,
танцува с присмех зъл, със кикота беззвучен...

Ти смееш се и плачеш с шумната тълпа,
и нижеш пъстри върволици непрестанно...
А хората вървят със свойта нищета,
обезличили своите съкровени тайни.

върни се | съдържание | продължи