В СЕНКИТЕ

Облаците бавно преминаваха,
белите и златните, и сините.
..........................................................
..........................................................

 

Облаците уловиха слънцето,
скриха го и нещо си продумаха.
После отпътуваха безшумно
белите и златните, и сините.

В сянката им спи едно момиценце
на дванадесет години с бяла рокличка.
То търчеше през деня самичко,
то търчеше между розите.

Малкото момиченце в градината
гледаше внимателно тревичките.
Неговия татко бе починал вчера привечер,
облаци, които отминавате.

Облаци, които отминавате,
сини и оранжеви, и морави,
някакъв пияница бърбореше
позлатен от слънцето на заника.

Той бе седнал скръбен върху плочника
и самотно плачеше и хълцаше.
Малките деца със пръст го сочеха
и пътуваха във сенките.

Сянката на облаците скри
във един студен и прашен ден
плахата усмивка на старицата
с бяла шапчица от лен.

Хората я блъскаха безжалостно,
блъскаха й кофичката с въглища.
Тя се извиняваше уплашено,
тихо и виновно се усмихваше.

Облаци, които отминавате,
многоцветни, бавни, уморени,
сенките ви падат отчуждаващи
върху мене - скръбника, студено.

Облаци, до смърт преуморяващи.

върни се | съдържание | продължи