Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

В СЕНКИТЕ

 

 

Облаците бавно преминаваха,
белите и златните, и сините.
..........................................................
..........................................................

     

    Облаците уловиха слънцето,
    скриха го и нещо си продумаха.
    После отпътуваха безшумно
    белите и златните, и сините.

 

В сянката им спи едно момиценце
на дванадесет години с бяла рокличка.
То търчеше през деня самичко,
то търчеше между розите.

 

Малкото момиченце в градината
гледаше внимателно тревичките.
Неговия татко бе починал вчера привечер,
облаци, които отминавате.

 

Облаци, които отминавате,
сини и оранжеви, и морави,
някакъв пияница бърбореше
позлатен от слънцето на заника.

 

Той бе седнал скръбен върху плочника
и самотно плачеше и хълцаше.
Малките деца със пръст го сочеха
и пътуваха във сенките.

 

Сянката на облаците скри
във един студен и прашен ден
плахата усмивка на старицата
с бяла шапчица от лен.

 

Хората я блъскаха безжалостно,
блъскаха й кофичката с въглища.
Тя се извиняваше уплашено,
тихо и виновно се усмихваше.

 

Облаци, които отминавате,
многоцветни, бавни, уморени,
сенките ви падат отчуждаващи
върху мене - скръбника, студено.

 

Облаци, до смърт преуморяващи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]