ВЧЕРА И ДНЕС

Завинаги отмина времето на нашите деди.
Завинаги отмина времето на мирните идилии
                                                               във планината.
И лилиите, клюмнали над лунните води,
които вдъхновяваха поетите,
и шепота на влюбените в тишината
на сънните гори,
и тихите и меланхолни песни
на звънналите струни вечер или призори,
и чара на замислената есен -
отминаха, отминаха завинаги.

Сега е друго време. Друг живот
изплел е своята огромна мрежа над света.
Във въздуха - грамадни птици от желязо,
бръмчат аероплани,
по равните и светли пътища
фучат автомобили,
по релсите пищят железници.

Навсякъде кипеж, движение,
и грохота на чудните машини
се слива със шума на бурното море от хора,
което се вълнува в градовете
с градини и многоетажни здания,
което се вълнува по полетата
с накацали по тях
мотори съскащи и плугове...
Да. Друг живот
изплел е мрежата си над света и хората.
И лудият поток на времето сега въвлича всекиго
във свойта главоломна бързина.

върни се | съдържание | продължи