Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ВЕСЕЛИ НЕБЕСА

 

 

Не се сърди, че си различен,
че не приличаш на околните.
Ти виждаш, че децата тичат
и гледат бягащите облаци.

 

Обичай вятъра, водата -
върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на света
танцувай сам във здрачината.

 

Очите ти ще гледат синьото,
огромно, хубаво небе...
И в тая весела пустиня
ще се зараждат цветове...

 

Ще заживееш със вселената
и дървесата ще цъфтят -
тъй както хората растат
и се променят континентите.

 

А в зрялата си възраст сам
ще следнеш кротко между хората
и с прости думи ще говориш
за веселите небеса.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]