Александър Вутимски

есеистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЗА НАЙ-СМИРЕНИТЕ

 

 

 

         Не сте ли срещали никога във вашия живот никое от онези чудни същества, за които ми е толкова трудно да говоря сега?
         Твърде злокобният и твърде отмъстителният човек само не би могъл да ги разпознае в тълпата. Аз съм виждал техните добри и ясни усмивки да излъчват светлината си срещу човешката враждебност; и изглежда ми, че никой не би посмял да вдигне своята дръзка ръка върху тези най-смирени и привидно най-беззащитни същества.
         Те познават онази чудна чистота, за която се говори в християнството понякога. - Онова, което свещеникът би назовал Божия благодат. Само че тези тук не познават жестоките разаяния, мъченията на християнските грешници, нито ужасните разправии и пазарлъци с Бога. Те са естествени в своята чистота и никоя черква на земята не е предизвикала тяхното лазурно съвършенство.
         Те не знаят да се усмихват, когато околният свят в залисията си е вече готов да ги стъпче. Впрочем страхът е нещо съвсем неизвестно за тях или поне - те никога досега не са се страхували за себе си. Но толкова по-подла и по-възмутителна изглежда гаврата, която човешката тълпа знае да упражнява понякога върху тях.
         Те не познават изгарящите желания, съжаленията, острите разочарования. Излишно би било да им говорим за силата, за красотата, за превъзмогването. Те се радват на света с една тиха, равномерна радост, почти без вълнение. Те са, които чувстват „вътрешния живот на нещата“, а също „вечната връзка с безкрайния свят“. С еднаква обич те могат да наблюдават незабележимия живот на тревите, движението на малките буболечици, всяко раждане и всяка смърт. Те присъстват на човешките драми с едно чудно участие и доброта, докато другите остават потресени и ужасени. Вие знаете, че тъкмо те са онези, които вършеха най-мъчителните жертви, без да търсят нито най-малката благодарност за това. - Защото всичко у тях е така естествено наистина; и тъкмо затова може би ние искаме сега да си ги представим в света на човешкото бъдеще.
         Чужди на всяка власт, те ще останат скрити и безмълвни в огромното човечество, за да долавят все още в своята вътрешна тишина езика и мисълта на най-невидимите случки и неща в нашия свят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]