ЖАЖДА

Гори във тебе огъня
на нашата развихрена епоха.
Живееш ти с тревогата,
със грохота
на неспокойния, раздвижен град.
Живееш ти -
закърмен с гладния протест
на бедните,
на угнетените -
от сутерените
студени,
от влажните мансарди,
от булевардите
и крайните квартали на града.

И гледам те:
нетърпелив
и бледен,
днес,
- приведен
над
страниците на сутрешния вестник -
четеш, поглъщаш жадно
последните, крещящи новини.
- В Испания пожара се разгаря.
- Във Белгия работниците се бунтуват. -
А гладният
Китай е
нападнат
пак
от алчната Япония.

И в теб кипи омразата
и възмущението, и
гнева от страшните неправди.
И в тебе се разгаря
вярата -
във бъдната, великата победа
на бедните,
таила мъката си досега
в мълчание
и отчаяние...
               На правдата стихийната победа,
която изведнъж ще пламне над света,
ще го разтърси като ураган, ще го пречисти.

- О, тоя свят!
Приятелю,
ти чувстваш тръпките на туй, което иде.
Ти целият гориш.
И лудият възторг в очите ти
- аз знам -
ще бъде угасен
едва
когато твоята нестихнала глава
увисне на жестоката бесилка
или когато - някой ден -
куршум на неприятел прогърми
сърцето ти пламтящо!
Ах, мой приятелю,
как искам като теб да бъда аз,
как искам като теб да бъдат всички хора.
Та над света по-скоро
да пламне тъй жадувания
и тъй дългоочаквания, светъл час!

върни се | съдържание | продължи