Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЗОВ

 

 

Тоя вятър из шумните улици.
Ти вървиш с неспокойни очи.
И далечната снежна качулка
на върха разцъфтява в лъчи.

 

Във дъждовните синкави локвички
гледат жици, небе и стъкла.
И над мокрите, пролетни покриви
в разпиляната, златна мъгла

 

свети синьото пролетно слънце.
Ти вървиш и тревожно мълчиш.
И в очите ти, в свежест потънали,
нещо бодро и мощно звучи.

 

Тая пролет и хората грейнали.
Тия в слънце и в сняг върхове.
Някой гръмко, възторжено пее.
Някой тича, гори и зове.

 

- Към простор! Към борба!... Ето плиска
пролетта от възторзи река.
И така, о, така ти са близки
всички хора тревожни сега!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]