Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЧУДАК

 

Пейо Яворов

 

 

 

На морски бряг съм го съзирал -
Разсеян гледа в далнината,
В полето пак съм го намирал -
Навел замислено главата, -
И вред. А Бог знай де запътен,
Той плахо мята поглед мътен,
С усмивка странна и зловеща,
Странящ от всяка хорска среща.

 

Светът безпътни не обича -
И всеки го по длъжност мрази;
И всеки се от него пази,
Но луд го никой не нарича.

 

Изпити, хлътнали страните,
По мрачен лоб черти дълбоки,
Това са, явно е, следите
На изпитания жестоки;
Но вечно сам в тълпата шумна,
Любов ли някаква безумна,
Безумна някаква ли злоба,
Нещастник, носи той към гроба?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]