Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДАЛЕКО СИ...

 

Пейо Яворов

 

 

 

Далеко си: и тук и там - звездите тръпнат
вездесъщи.
Нощ ясна като ден и полумрак е в къщи.
Пилее се коса, вълнуват се гърди:
ти чезнеш в полумрака, будна и тревожна.
Ти сещаш - непорочна - над тебе някой бди:
чувствено-набожна - то моята мечта е.
С венец от мак и здравец на чело,
настръхнала край твоето легло,
тя бди, желае - и не смее...

 

Тя бди, желае и не смее, и с ръце е
закрила взор. Душата алчуща ридае.
Но ти гориш от срам. Ти чуден нежен стих.
Да бъде свят грехът в светая ти светих! -
То моята мечта е: в огън тя витае...
Витае и желае и не смее, и с ръце е
закрила пламнали очи;
кой булото на мрака ще разкъса?
Нощта задъхана мълчи...

 

И тук и там, в небе звезди - далеко от света са.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]