ЕСЕННИ МОТИВИ

Пейо Яворов

І

Повя горняка през полята,
залюшна дървесата -
и от настръхналите клони
листа увехнали отрони.

Горняка разпиля листата
далеко из полята:
стоят самотно черни стволи
и скръбно махат вейки голи...

ІІ

Денем призраци мъгливи,
нощем тъмни тъмноти,
пъплят облаци дъждливи
в поднебесни висоти.

Дух на вглъхнало мъртвило
сред природата немей;
и в гърди сърце унило
сякаш мъртво - леденей...

ІІІ

Духна вятър от усои
и небето проясни,
ширнаха се без граница
тъмномодри висини.

И звездите към земята
гледат с уплах и тъга:
те едвам я разпознават -
кална, дрипава сега.

ІV

Безмълвна нощ и адски мрак...
И нигде звук, и нигде зрак:
почти допират до земята,
тъй ниско тегнат небесата.

Духът страдае притеснен,
умът блуждае ослепен...
О, боже, дай една звездица -
и глас, макар на нощна птица!

V

Не млъква вой - стихийна буна!
Не млъква зимната фъртуна,
по-ненадейна всеки час:
ту забърбори тя плачливо,
ту прихне ядно заканливо,
ту чак в небе извие глас...

И струва ми се, че не хала
бездънно гърло е продрала
и вън лудее с бясна мощ:
но че притиснат от бедите,
цял свят си е надул гърдите
и стене н тая адска нощ...

върни се | съдържание | продължи