Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕСЕННИ МОТИВИ

 

Пейо Яворов

 

 

 

І

 

Повя горняка през полята,
залюшна дървесата -
и от настръхналите клони
листа увехнали отрони.

 

Горняка разпиля листата
далеко из полята:
стоят самотно черни стволи
и скръбно махат вейки голи...

 

 

 

ІІ

 

Денем призраци мъгливи,
нощем тъмни тъмноти,
пъплят облаци дъждливи
в поднебесни висоти.

 

Дух на вглъхнало мъртвило
сред природата немей;
и в гърди сърце унило
сякаш мъртво - леденей...

 

 

 

ІІІ

 

Духна вятър от усои
и небето проясни,
ширнаха се без граница
тъмномодри висини.

 

И звездите към земята
гледат с уплах и тъга:
те едвам я разпознават -
кална, дрипава сега.

 

 

 

ІV

 

Безмълвна нощ и адски мрак...
И нигде звук, и нигде зрак:
почти допират до земята,
тъй ниско тегнат небесата.

 

Духът страдае притеснен,
умът блуждае ослепен...
О, боже, дай една звездица -
и глас, макар на нощна птица!

 

 

 

V

 

Не млъква вой - стихийна буна!
Не млъква зимната фъртуна,
по-ненадейна всеки час:
ту забърбори тя плачливо,
ту прихне ядно заканливо,
ту чак в небе извие глас...

 

И струва ми се, че не хала
бездънно гърло е продрала
и вън лудее с бясна мощ:
но че притиснат от бедите,
цял свят си е надул гърдите
и стене н тая адска нощ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]