Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕВРЕИ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Време - тъмнини, и в тъмнините
спомен заблуден. Безкраен път
на бездомна върволица. Плът
на света да въплъти бедите...

 

Време - тъмнини, и в тъмнините
стон молитвен, стон пресипнал, сух.
Но в ръжда е ключа на вратите
божии - че бог е старец глух.

 

Стон молитвен, стон и шепот глух
въз наклона песъчлив световен.
„Бог ще чуй от върха!“ В път вековен
не повехна в спомена си дух.

 

„Бог ще чуй от върха!“ Пет вековен,
мрак, пустиня, бухал и шакал.
Ада се разтваря; дим отровен,
пламъци зловещи, лава, кал.

 

Пламъци зловещи, лава, кал,
писъци минутни - и отново
шепот и молитва, стон и слово:
словото на бога оглушал...

 

Пламъци зловещи и тъмнините,
писъци минуват в дълъг път,
шепота на ехо в жива плът -
на света да въплъти бедите!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]