И АЗ ЩЕ БЪДА САМ

Пейо Яворов

И аз ще бъда сам. Денят ще ме отмине
като разбойник гузен и убиец плах;
денят ще ме отмине, с него ще погине
надежда сетен зрак, на който уповах...

Напреде ще погледна. Мудно ще настъпи
от изтока тъма на воля и простор;
нощ тъмна ще настъпи, - мълком ще отстъпи!
Защото ще попитам, без да снема взор...

И мълком ще отстъпи, и своята утроба
с най-гъстото си було ще прикрий от мен:
тя - своята утроба - няма като гроба -
защото ще попитам, смело устремен...

Между денят и тмата, с ураган в гърдите,
самси в пустинен мраз душа ще помразя...
че с ураган в гьрдите, сам посред мъглите,
кого ще търся аз, кого ще поразя?

върни се | съдържание | продължи