КРАЙ МОРЕТО

Пейо Яворов

Стоях загледан: едностайно
     вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,
     ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.

„Постой“ - по пеница бразда
     бе кратка негова следа...

Току се кораба затули
     и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.

Светът - море... И нявга що ли
     лед мене тук ще поличи
от преживените неволи?

върни се | съдържание | продължи