КРАЙ ОГНИЩЕТО

Пейо Яворов

- Мамо, Божо днес видял,
върнал се и Гойнин Злати;
ако да не бе умрял,
ще си дойдеше ли бати?
Ех, да имахме късмет!...

- Майка ви на плач удари,
брей дечица! Тук са пет
щат ви бузите нашари.
Млък-те! Жено, че и ти,
пак те мътната повлече.
Петра, бог да го прости,
няма да го върнеш вече.
Чуй ме, стига...

         - Клети син,
как ли майка ще прежали?
В чуждо място - ни един
свещ на гроба да запали.
Станах снощи: гръд гори...
Взех най-новата му дреха
и над нея до зори
плаках, плаках без утеха.

- Доста, доста ти, жена,
виж, и малките разплака;
воля божия! една
всинца нас земята чака...

върни се | съдържание | продължи