Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

КРАЙ ОГНИЩЕТО

 

Пейо Яворов

 

 

 

- Мамо, Божо днес видял,
върнал се и Гойнин Злати;
ако да не бе умрял,
ще си дойдеше ли бати?
Ех, да имахме късмет!...

 

- Майка ви на плач удари,
брей дечица! Тук са пет
щат ви бузите нашари.
Млък-те! Жено, че и ти,
пак те мътната повлече.
Петра, бог да го прости,
няма да го върнеш вече.
Чуй ме, стига...

 

         - Клети син,
как ли майка ще прежали?
В чуждо място - ни един
свещ на гроба да запали.
Станах снощи: гръд гори...
Взех най-новата му дреха
и над нея до зори
плаках, плаках без утеха.

 

- Доста, доста ти, жена,
виж, и малките разплака;
воля божия! една
всинца нас земята чака...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]