МАЙ

Пейо Яворов

Радост пролет! Слънце грей -
    златен клас на нива зрей.
По ливади злака млади
    росен лей брилянт-сълза;
бог въздъхне - вятър лъхне,
    вий се къдрава лоза.

    В полски равни широти
    весел глъч и шум ехти:
неуморен в труд упорен,
    тук обажда се орач,
де овчари, де жетвари,
    ей, а там запял косач...

    С киша, зaсух, буря, град,
    че с немотност, че и с глад
ти сирашки род селашки,
    невидяло мир сърце,
ти се бориш, що да сториш,
    рий в пръстта до гроб ръце!

    Все пак злото няма край.
    Днес е харно: пей, мечтай...
И следите на бедите
    нека пот ги от чело
поизбрише - де ще пише
    инак новото тегло?

върни се | съдържание | продължи