Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МАЙ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Радост пролет! Слънце грей -
    златен клас на нива зрей.
По ливади злака млади
    росен лей брилянт-сълза;
бог въздъхне - вятър лъхне,
    вий се къдрава лоза.

 

    В полски равни широти
    весел глъч и шум ехти:
неуморен в труд упорен,
    тук обажда се орач,
де овчари, де жетвари,
    ей, а там запял косач...

 

    С киша, зaсух, буря, град,
    че с немотност, че и с глад
ти сирашки род селашки,
    невидяло мир сърце,
ти се бориш, що да сториш,
    рий в пръстта до гроб ръце!

 

    Все пак злото няма край.
    Днес е харно: пей, мечтай...
И следите на бедите
    нека пот ги от чело
поизбрише - де ще пише
    инак новото тегло?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]