Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МОЛЕТЕ НЕУМОРНО

 

Пейо Яворов

 

 

 

Молете се на царя - златокъдър ден, - владика сребролик
над черното безмълвие: молете се на царя,
когато рано той, в роса изкъпан ден, ликуващ приотваря
на родния възток кристалните врата...
         Всеобличителен светлик
когато той прелей от край до край в нощта -
          с издигната десница
възнесъл пламнала факла -
озърнат и засмян, надвластен и честит, сред
          глухата мъгла...
На вихрокрила колесница,
когато отлети и своя щедър дар, с последен взор назад,
той лихо разпилее, - небокитен дар - разискрен звездопад.
Молете неуморно, сироти чада, в неведома тъмница:
„О царю, ние се боим! Когато се вестиш, пред твоя светъл взор
недвижими стоят, отрупани с цветя, вред скелети безмлъвни.
O царю, ние се боим! Когато отлетиш,
         мъстителни и стръвни
въстават сенки гмеж, и следом и пред нас, по
          схлупен кръгозор.
Боим се, остани! Боим се, наведи възнесена факла!“...
          Молете се на царя,
небесните врати когато той отваря,
   - и в предсънни самоти, когато ги затваря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]