НАСАМЕ

Пейо Яворов

Под нежната омая на вечер замечтана
   и двама ний горим! - не идвай чак при мен...
В прегръдките си взел те, когато ще желая
цял с тебе да се слея - и ний ще се топим
в блаженство и забрава, мъчително далеко
   от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана очите ни закрива -
   и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил те от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
   усещал те бих аз до себе си тогаз!

върни се | съдържание | продължи