Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НЕДЕЙТЕ Я РАЗБУЖДА

 

Пейо Яворов

 

 

 

Душата ми заспива в скута на нощта:
недейте я разбужда.
За всички чужда,
сирота бездомна по света,
тя може би умира в скута на нощта:
недейте я разбужда!

 

Под своя плащ подет от ангели-звезди
нощта бди меланхолно.
Детето болно
приласкала с горест на гърди,
над своя плащ подет от плачещи звезди
нощта бди меланхолно.

 

Спи сирота душа, затворила очи,
и кротко се усмихва.
Нощта притихва
и без дих приведена мълчи:
мре сирото дете, затворило очи,
и кротко се усмихва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]