НЕЙ

Пейо Яворов

            Н. Ч.

Не би... Преди да сети затихнал урагана
на страстите мятежни в страдалчески гърди,
преди да си отдъхна... О, съдбо, не остана,
не остана сила - ти, черна, победи. -
На път - и тя тогава... Да имах и гранита -
за воля да го имах, ще бъда поразен.
Треперя малодушно. Стене душа разбита.
И - първо е - проклинам рождения си ден.

По-леко инак беше - невиждана, нечута,
възлюбена мечтице на моите мечти!
Но ето те пред мене. В последната минута -
за радост ли да чуеш последното - прости?
И няма аз да слагам главица за почивка
на рамо тъй надеждно - когато натежней...
И няма нивга вече тъй хубава усмивка
за мене, като слънце, през тъжни дни да грей...

върни се | съдържание | продължи