Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ШЕПОТ НАСАМЕ

 

Пейо Яворов

 

 

 

І

 

Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива
   над оголялата земя?
   Мъгли - бездънна паст, - прозината ламя,
вечно сива...
   Изчезна пролет в спомена далече.
   Нима ще да се върне? Няма да се върне!
               Нивга вече.

 

Сълзи - в песни за света: плачи додето
   изплачеш ледено сърце,
   плачи на жадна мъка в сухите ръце,
с лед в сърцето...
   Изчезна пролет в спомена далече.
   Нима ще да я сънуваш? Няма да сънуваш!
               Нивга вече.

 

 

ІІ

 

Разтръгната е радостта - проникната,
               обезплодена,
а скръбта
   презряно е разбита - чаша доцедена.
   И горко ти душа от хладен яд пропита!

 

Живот в живота и света - загадка с присмех
               разрешена,
а смъртта
   на блянът от воала смело е лишена.
   И горко ти душа все дишаща остала!

 

 

ІІІ

 

Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец.
Тук вътре мека топлота, приятност
и нечий шепот в странен полусън;
средизимна, мрътвосива необятност,
простора се открива там отвън.
Една муха се бие по стъклото на разделния прозорец.
Къде се тя стреми - мушица, шушка - ?
И аз се взирам, ето я колос,
вселената засенил и се люшка
пред сянката си гръмнат, - ням въпрос - !
Една муха замръзна връх стъклото на студения прозорец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]