ШЕПОТ НАСАМЕ

Пейо Яворов

І

Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива
   над оголялата земя?
   Мъгли - бездънна паст, - прозината ламя,
вечно сива...
   Изчезна пролет в спомена далече.
   Нима ще да се върне? Няма да се върне!
               Нивга вече.

Сълзи - в песни за света: плачи додето
   изплачеш ледено сърце,
   плачи на жадна мъка в сухите ръце,
с лед в сърцето...
   Изчезна пролет в спомена далече.
   Нима ще да я сънуваш? Няма да сънуваш!
               Нивга вече.

ІІ

Разтръгната е радостта - проникната,
               обезплодена,
а скръбта
   презряно е разбита - чаша доцедена.
   И горко ти душа от хладен яд пропита!

Живот в живота и света - загадка с присмех
               разрешена,
а смъртта
   на блянът от воала смело е лишена.
   И горко ти душа все дишаща остала!

ІІІ

Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец.
Тук вътре мека топлота, приятност
и нечий шепот в странен полусън;
средизимна, мрътвосива необятност,
простора се открива там отвън.
Една муха се бие по стъклото на разделния прозорец.
Къде се тя стреми - мушица, шушка - ?
И аз се взирам, ето я колос,
вселената засенил и се люшка
пред сянката си гръмнат, - ням въпрос - !
Една муха замръзна връх стъклото на студения прозорец.

върни се | съдържание | продължи