Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СОНЕТ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи - заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.

 

Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост - бих ги дал,
да можех да те видя пак.

 

Мечта суетна... А в гърди
за мъка не остава мощ,
че там скръбта всечасно бди.

 

И съм обърнал нощ на ден,
денят обърнал съм на нощ -
за тебе сявга нажален...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]