СОНЕТ

Пейо Яворов

Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи - заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.

Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост - бих ги дал,
да можех да те видя пак.

Мечта суетна... А в гърди
за мъка не остава мощ,
че там скръбта всечасно бди.

И съм обърнал нощ на ден,
денят обърнал съм на нощ -
за тебе сявга нажален...

върни се | съдържание | продължи