ТОМА

Пейо Яворов

   „Огън в огнище угасна,
сънен мрак навява сън.
Глас... тревога ежечасна!
Кой над пропастта опасна
пак увисна отвън?
Сънен мрак навява сън,
глас - тревога ежечасна, -
глас ли, или ветрове!
Кой ме буди и зове?“

(Ний сме десетте мъже избрани,
ти не знаеш, о Тома!
Ний сме факлоносците, призвани
да творим деня в тъма.
Ние сме десетте мъже, всегдашни
милосърдци сред беди.
От небесните звезди
ний запалихме факли: безстрашни,
ден творихме низ тъма...
Отвори ни, о Тома!)

„Стар съм, гаснат стари сили,
вестоносци на денят!
Кръв не блика в кръвни жили:
сто уста са нея пили,
непознати в тъмен кът.
Да отворя на денят? -
Стар съм, гаснат стари сили,
ослепяха и очи...
Ад не виждам тук лъчи!“

(Повилнели бури ни факлите
угасиха, о Тома!
Облаци покриха и звездите,
вредом зина пак тъма.
Ти изтръгна искрите от камък,
буен огън стъкна сам.
Зад предвръшна бездна - там
връх се губи: жив небесен пламък
пак да снемем - и тъма
посвети ни, о Тома!)

„Тука огънят угасна,
вън е бездната ужасна -
край не чакам на тъма...“

 

(Помогни ни, о Тома!)

„Догоряха стари сили,
кръв не блика в кръвни жили -
оплачете ме в тъма...“

(Съжали ни, о Тома!)

върни се | съдържание | продължи