Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ТОМА

 

Пейо Яворов

 

 

 

       „Огън в угнище угасна,
    сънен мрак навява сън.
    Глас... тревога ежечасна!
    Кой над пропастта опасна
    пак увисна отвън?
    Сънен мрак навява сън,
    глас - тревога ежечасна, -
    глас ли, или ветрове!
    Кой ме буди и зове?“

 

(Ний сме десетте мъже избрани,
ти не знаеш, о Тома!
Ний сме факлоносците, призвани
да творим деня в тъма.
Ние сме десетте мъже, всегдашни
милосърдци сред беди.
От небесните звезди
ний запалихме факлй: безстрашни,
ден творихме низ тъма...
Отвори ни, о Тома!)

 

    „Стар съм, гаснат стари сили,
    вестоносци на денят!
    Кръв не блика в кръвни жили:
    сто уста са нея пили,
    непознати в тъмен кът.
    Да отворя на денят? -
    Стар съм, гаснат стари сили,
    ослепяха и очи...
    Ад не виждам тук лъчи!“

 

(Повилнели бури ни факлйте
угасиха, о Тома!
Облаци покриха и звездите,
вредом зина пак тъма.
Ти изтръгна искрите от камък,
буен огън стъкна сам.
Зад предвръшна бездна - там
връх се губи: жив небесен пламък
пак да снемем - и тъма
посвети ни, о Тома!)

 

    „Тука огънят угасна,
    вън е бездната ужасна -
    край не чакам на тъма...“

     

(Помогни ни, о Тома!)

 

    „Догоряха стари сили,
    кръв не блика в кръвни жили -
    оплачете ме в тъма...“

 

(Съжали ни, о Тома!)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]