ВЪЗХОД

Пейо Яворов

...Наоколо ми кърваво се плиска
море: люлее ме вълна.
И в бездната ту плаче, ту се киска
на злото демон; - глъбина
под мене се тъмней... Море се плиска.

...Това са те, това са те, вълните,
на мътния живот вълни,
обагрени с кръвта ми. Ти в гърдите,
ти най-жестоко ме рани -
и огън-рана зей... Посред вълните.

- Посред вълните морски в шемет мудно
проглеждам аз. Вълшебно грей
зора след бурна нощ. В душата чудно
прониква утрен лъч. Немей
и бездната... Море се плиска мудно.

...Това си ти, това си ти, огряла -
на туй сърце, на тез гърди
изкъпана в кръвта. Ти, кръв проляла,
ти бе в обагрени води,
в най-чистата стихия... Ти, огряла!

...Сияние вълшебно - и слепея.
Ни облак в пламнал небосвод
за миг да те притули. И не смея
пред твоя гордия възход
миг поглед да открия... И слепея.

върни се | съдържание | продължи