ВЪЗХОЖДА ТЯ

Пейо Яворов

Възхожда тя и грей - звезда на моя блян несвесен,
но копнея аз за светлина,
че тя е призрак нетелесен -
и една
сънувана, ала непрозвучала песен.

Сто тела, които доближавах и презрях,
на миналото сенки безпокойни,
гледайте звездите, вижте я сред тях, -
елате, жрици на желанията знойни,
и простете моя грях!

Възхожда тя, но вие сте жестоко отмъстени,
че очите ми са в нея приковани, аз ревнувам нейните лъчи.
в безкрая устремени:
нейното мълчание звучи
бог знае где - за херувимите пленени.

върни се | съдържание | продължи