Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ВЪЗХОЖДА ТЯ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Възхожда тя и грей - звезда на моя блян несвесен,
но копнея аз за светлина,
че тя е призрак нетелесен -
и една
сънувана, ала непрозвучала песен.

 

Сто тела, които доближавах и презрях,
на миналото сенки безпокойни,
гледайте звездите, вижте я сред тях, -
елате, жрици на желанията знойни,
и простете моя грях!

 

Възхожда тя, но вие сте жестоко отмъстени,
че очите ми са в нея приковани, аз ревнувам нейните лъчи.
в безкрая устремени:
нейното мълчание звучи
бог знае где - за херувимите пленени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]