Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЖЕЛАНИЕ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.

     

    А грей замислено луната,
    морето дреме, ветрец вей,
    сънливо плиска се вълната
    и лодка до брега люлей.

 

Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти -
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.

     

    И тамо - нека ме целува
    лъчът на тъжната луна,
    зефир коси ми да милува,
    едва да ме люлей вълна...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]