ТЕЛЕФОН

Бойко Ламбовски

Превод: Чън Джъю (Надежда)

Линк към оригиналния текст: Страници от българската литература : Кратка учебна антология (https://digital.libsu.uni-sofia.bg/bg/v/34012)

《电话》

作者：博伊科·兰博夫斯基

译者：陈喆钰

跨越七千公里，

和三百个月的沉默，

他向她提出了一个

极其令人震撼的请求：

“所以你看，”他说，

“这一生我们没能相爱。

不如我们向上天坚定地请求

再给我们两个新的人生——彼此靠近。”

他沉默了一会儿，又轻声补充：

“如果没有你在身边，

我看不出还有什么理由

让我再次出生。”

她一只手握着熨斗，

另一只手拿着电话听筒。

随后她轻轻放下熨斗，

熨斗就那样静止着——

像一艘昂起船首的邮轮，

定格在一幅海景画中。

“你好，”她说，

“你已经很久没打来了。

其实听到你的声音我很高兴。”

之后他们谁都没有再说话，

因为

思想同人们在飞翔，

岩石在流动，

超新星在绽放，

还有各种美丽的反叛之花。

它们如死亡般耀眼——

像死亡，

又像爱情启蒙课本里的字母。

但电线仍捕捉不到

这些东西。

这些电线——

只联系它们自身，

以及我们那些并不复杂的内容。

这其中，自有它的逻辑。

ТЕЛЕФОН

Бойко Ламбовски

През 7000 километра

и 300 месеца немота

той й направи адски

зашеметително предложение:

- Значи виж - каза той - не стана

през тоя живот обичането.

Дай горе твърдо да си поискаме

два нови живота - наблизо.

Помълча и добави тихо:

- Защото не виждам друга

причина пак да се раждам,

ако те няма наоколо.

Тя стоеше в ръка с ютия,

а в другата - със слушалка.

После тихо подпря ютията,

и ютията тъй застина -

като вирнал носа си лайнер

в картина на маринист.

- Здравей - каза тя - отдавна

не си се обаждал. Всъщност

е радостно да те чуя.

А после не каза нищо

нито тя, нито той, защото

летяха мисли и хора,

течаха скали, цъфтяха

свръхнови звезди и разни

прекрасни цветя на бунта.

А те като смърт са ярки -

като смърт или като букви

в букварите по обичане.

Но жиците не улавят

такива неща все още.

Те - жиците - съответстват

на своя си и на нашия

несложен капацитет.

В което си има логика.

Публикация в електронното издание „Литературен клуб“ (https://www.litclub.bg и https://www.litclub.eu) на 31 май 2026 г.