Уважаеми Премиер-министър,
         Глобализацията е нашата реалност, от която няма връщане, ще го повтарям толкова дълго докато не достигне до съзнанието, че нашата взаимозависимост вече е глобална и оттук следва нашата отговорност.
         Да протестираме срещу това е все едно да демонстрираме срещу слънчевото затъмнение. Силите, които изразяват това отношение (на протест²) към „новия световен ред“, не се борят с глобализацията по същество, а с формата, която е взела.
         Тези сили и всички грешки, които те могат да извършат, цялата им наивност, която осуетява техните действия, правят едно нещо ясно: настоящата мрежа от капитал, финанси и търговия трябва да се добави-заведе под демократичния контрол на същата глобална мрежа, но от приложими политики, споени от закона. Ако правителствата не правят достатъчно, за да създадат тази политика, ако вместо това се конкурират в трансформирането на света във „взимай колкото можеш" и в средище за неконтролираните икономически сили, те могат само да се винят, когато тази тежка инициатива се поема от „неправителствените“ организации и движения.
         Насилието рядко е деликатен или ефективен заместител на дискусията, то трудно и рядко решава, който и да е от проблемите, които преследват хората и в името на които се управляват. То напомня, че те трябва да се хванат на работа и това е обща задача на правителствените и неправителствените институции - да поставят тези въпроси на централно място.
         Ако хората, замесени в движението на тази една страна от глобализацията, по-внимателно слушат тези, които държат властта, така би имало процъфтяване на тероризма. В този случай може да кажем, че няма алтернатива. Дори ако начертаем необходимото заключение за нашата глобална взаимозависимост и го обърнем към ползата от всичко това, ще настъпи катастрофа, след която малкото, ако има въобще хора, ще пресмятат заслугите си или ще дебатират разликите между цивилизацията и варварството. Изборът е, както каза Хана Арент преди четиридесет години, между сплотеността от общата хуманност и сплотеността от взаимното разрушаване. Не реториката и със сигурност не насилието ще издълбаят избора на яве.

         С почит,
         Зигмунд Бауман
         Професор по социология, Университета Лиедс
         Великобритания

---

Блежки:

¹ Писмото е едно от протестните писма срещу Глобализацията, които изпращат множество интелектуалци членове на международното не правителствено движение „Academics and Think Thanks" (Бел.пр.) [горе]
² Бел. пр. [горе]