Все по-често след края на мач или състезание чуваме треньорите да казват, че причината за загубата е „психическа“. „Отлично подготвените“ физически състезатели не успяват да реализират и малка част от потенциала си. Психиката, която анатомите и физиолозите не могат да локализират в човешкия организъм, се оказва водещ фактор в конкретни състезания, а и в живота въобще. Дали става въпрос за състезание, изпит, интервю за работа, състезателният елемент е в основата на всяко едно от тези действия и в този смисъл разбирането на предсъстезателната тревожност и стрес са важни за всеки.Подготовката за всяко едно състезание е затворен кръг, в който се движат състезатели и треньори, в него място намира и спортният психолог. Благодарение на доц. Галина Роглева и изследването й „Предсъстезателната тревожност и стрес в спорта”, тъмните дебри на човешкото съзнание са осветени, теоретичната, академична психология намира своето практическо приложение в лицето на активния спортист.

         Стресовият фактор

         Разработката на автора включва огромен брой изследвани лица, активни спортисти и студенти с хуманитарен профил. На базата на тези изследвания, тя изважда следните изводи: стресовият фактор е личностен, ситуативен и интеракционен. Тревожността е физиологична - ускорен пулс, потене, гадене, напрежение в мускулите, пресъхване на устата, и/или психологична. Последната в резултат от травмиращи ситуации, като провал на изпит или състезание. Двата вида водят до разстройствата, които появили се веднъж в „емоционалния мозък” контролират чувствата и поведението на човека години наред; генът; личностната и/или ситуативната тревожност са фактори, които влияят върху изпълнението, действията и реакциите на човек и са признаци, които психологът трябва да отчете, а клиентът да осъзнае и приеме. Тревожността варира от усещането за вътрешно напрежение, хиперестезични реакции, същинска тревога, страх, усещане за неизбежност, паническо търсене на помощ и дезорганизация.....Изненада! Как се действа от тук нататък? Обективната състезателна ситуация помага на човек да проумее факторите, които го мотивират, тип на задачата, сила на противника, условия и правила на състезанието, наградите. Субективната състезателна ситуация повлияна от обективната, но и от личния опит в доброто представяне, физиологичните отговори и психологичните реакции. Поставени в конкурентна ситуацията, състезаващите се винаги целят максимално да увеличат несигурността у съперника, с цел неговата победа, особено, когато са с изравнени способности. Битката, обикновено, се води между две психики.
         Постигнатите резултатите са от особено значение, те влияят на мотивацията, субективната и обективната състезателна ситуация. Независимо дали победата води до медал, награда, пари, тя внушава и чувство на компетентност, лично удовлетворение, повишаване на самооценката. Друг фактор влияещ върху състезателя е нивото на неговата информираност за съперника. При едно правилно проучване, страхът от непознатото отпада. Затова е важна информацията за: качеството на модела, с който се сравняваме; собствените възможности за представяне; оценка за вероятността реалното постижение да се доближи до потенциалните възможности за представяне; оценка на вероятността реалното постижение да определи резултата от представянето.
         Тревожността е последвана и от неопределеността на ситуацията и значимостта на постижението. Неувереност в подготовката, здравословното състояние, липсата на информация за провеждането на състезанието, съмнения за корупция, за противника, за стратегията и тактиката и пр. нездраво провокират напрежението. Допълнително публичността на спортната дейност, поражда високи очаквания към спортистите и треньорите; елитарността; натискът от страна на публиката и медиите; комерсиализацията, огромните инвестиции в спорта, налагат и свръх изисквания и налагане на определен модел на поведение. От друга страна влияе личната свръх мотивация, отговорността, неувереността в собствените възможности, липсата на умения за справяне със стреса, грешките, междуличностните взаимоотношения в отбора, с треньора и собственика, допълнително натоварват крехката човешка психика.
         В отговор на тези постановки, Роглева изисква прецизност и отговорност от спортния психолог, който следва да вземе предвид биохимичните изследвания, въпросниците, тестовете и пр. обективни изследвания характеризиращи състезателя.

         Прояви на предсъстезателната тревожност

         Те са а) когнитивни - негативните очаквания за неуспех, последиците от неуспеха, неспособност за концентрация, познатото „Безпокоя се за изхода от това състезание”.; и б) соматичните - изпотяване, ускорен пулс, сърцебиене и пр. фактори, от които зависи представянето на играча. Полът и конкретното занимание също определят нивото на стрес и тревожност. Мъжете демонстрират статистически значимо по-ниски нива на когнитивна и соматична тревожност и по-високо ниво на самоувереност в сравнение с жените. Между състезателите от трите вида спорт –колективни, индивидулни и единоборства, съществува статистически значима разлика. Състезателите практикуващи единоборства и индивидуални спортове, имат по-високо равнище на самоувереност в сравнение с тези от колективните спортове. Равнището на соматичната тревожност е най-висока при състезателите от колективните спортове, следвани от индивидуалните, а спортистите практикуващи единоборства, показват по-ниско ниво на соматична тревожност. Жените занимаващи се с индивидуални спортове, проявяват най-висока соматична тревожност, а мъжете от групата на единоборствата се характеризират с най-ниски стойности на тази променлива. Мъжете от колективните спортове са с най-висока соматична тревожност в сравнение с мъжете от другите два вида спорт. Между групите на мъжете и жените, които практикуват колективни спортове, не се установяват значими различия в равнищата на соматичната тревожност. Жените демонстрират значимо по-ниска самоувереност в сравнение с мъжете, независимо от практикувания вид спорт. Най-ниска самоувереност демонстрират жените от групата на колективните спортове, а най-висока при мъжете, практикуващи индивидуални спортове. Лекоатлетите, борците и боксъорите са с най-висока самоувереност, следвани от баскетболистите, багдминтонистите и хокеистите на трева. Боксьорите демонстрират най-високи нива на когнитивна тревожност, а борците - най-ниска. Значение, разбира се, има и възрастта. Спортистите до 18 години показват по-високи нива на когнитивна и соматична тревожност в сравнение с тези на 18 години. Представянето също е от значение, авторът ги разделя на медалисти и класирали се след трето място. Състезателите от първата група се характеризират с по-висока самоувереност и по-ниски нива на когнитивна и соматична тревожност, в сравнение със спортистите, които не са спечелили медали. Опитът също е от значение, състезателите участвали на републикански, европейски и световни първенства, олимпийски игри показват по-висока самоувереност, като тя нараства със значението на състезанието, за което са се класирали.
         Роглева в проучването си подкрепя тези изводи с многобройни резултати от направени тестове и изследвания, и нещо повече, тя дава и значителен брой практически насоки за по нататъшни допълнителни изследвания, развивайки теоретичните и методични рамки на всяко едно изследване в областта на предсъстезателната тревожност.

         Стилове за справяне със стреса

         Грешки, наказания, неприятни коментари, може да доведат до снишаване на мотивацията, емоционален дисбаланс, лоши спортни резултати, бърнаут и оттегляне от състезателна дейност. Авторът обръща специално внимание на т.нар „копинг”, който е характерен за всеки индивид и се характеризира, като „постоянно променящи се когнитивни и поведенчески усилия за справяне със специфични външни и/или вътрешни изисквания, които се оценяват като трудни или надхвърлящи възможностите на личността”. Според вида на копинга Роглева предлага различни стратегии за справяне, които са от полза всеки един човек. Приближаващите стратегии се свързват с интензивна обработка на неприятната и заплашваща информация. Основна цел на тези копинги е подобряването на контрола върху стресиращата ситуация или личната изобретателност за справяне с нея. Техниката включва справяне директно със стресора и облекчаване на неговите въздействия. Приближаващ когнитивен копинг, предполага анализиране на ситуацията, планиране на ефективен отговор, ангажиране с позитивно самоубеждение, напр. „ аз мога”; "аз се контролирам”; "аз съм спокоен”. Приближаващи поведенчески копинги включва активното търсене и получаване на информация, търсене на социална подкрепа, обсъждане на чувствата или последиците от стреса с другите. Подкрепата от страна на семейството и приятелите е важен фактор в управлението на стреса в спорта. Избягващите копинги включват игнориране, обезценяване или психологическо дистанциране, ангажиране с други по-привлекателни задачи. По този начин състезателите се концентрират върху следващите предстоящи важни събития. Те са предпочитани стратегии, когато има ниска самоувереност и самооценка и в условията на остър стрес. Емоционално насочени копинги използва подмяната на значението на стресора, напр. „ Радвам се, че треньорът ме смени”, „Бях уморен”, „Болен съм”, като по този начин случката не се изживява болезнено. Други техники от този тип са медитация, релаксация и др. техники действащи при стрес.

         Подходи и техники за регулиране на предъстезателната тревожност

         Роглева застава зад утвърдилия се през последните години комплексен подход за възстановяване от тревожността, насочен към целия спектър от фактори, допринасящ за нея. Това са физическото равнище, емоционалното, поведенческото, умственото, междуличностното, самооценка, екзистенциално-духовното. Физическото това е мускулното напрежение, физиологичния дисбаланс в мозъка и тялото, въздействия на натрупания стрес върху тялото, фактори свързани с храненето и диетата. Стратегиите за справяне включват дихателни упражнения, прогресивна мускулна релаксация, медитация, редовно спортуване, промени в храненето и др. Емоционално равнище или потискането на чувствата се терапевтира, като се открият симптомите и причините за потискането и те се споделят с други хора. Поведенческо равнище е отбягването на стресора. Препоръчва се разговор с друг човек, отвличане на вниманието, повтаряне на положителни твърдения и т.н. Деструктивните вътрешни модели като негативен вътрешен монолог, самокритичност, перфекционизъм, погрешни убеждения за себе си, поощряват тревожността на умствено ниво. Използването на поощряващи твърдения изгражда самоувереността и води до промяна на тези нагласи. Под внимание следва да се вземат и междуличностното равнище. Асертивното поведение, насочено към отстояване на личните интереси, без да се нарушават правата на другите, споделянето и пр. са важни качества за справянето с тревожността. В книгата си доц. Роглева обръща внимание и на ниската самооценка и екзистенциалното и духовно равнище, като на всеки един компонент е обърнато специално задълбочено внимание. По този начин тя затваря кръга въртящ се около играча и неговата предсъстезателна тревожност.

---

Галина Домусчиева - Роглева. „Предсъстезателна тревожност и стрес в спорта“. Изд. „Ивоформ“, София, 2009 г.

Съвместна публикация с вестник „Литературен вестник“!