Размишление върху римската представа за щастие въз основа на игралните зарове
Красимир Делчев
Играта със зарове сред древните римляни била два вида - tessera и tali. Talus е игрален зар, който в отличие от заровете tessera с цифри от шестте страни имал цифри от четири страни: 1,3,4,6. Най-добрият хвърлей бил Venus - когато всички четири зара tali показвали различни цифри, а най-лошия - canis, когато на всички се показвало числото 1. За да се падат само числата от четирите изписани страни, заровете tali притежавали закръглени страни. При хвърляне те се изтърколвали и зарчетата се обръщали върху една от четирите плоски страни на цифрите: 1,3,4,61
Заровете са правени от издялани кости на животни. Заслужава внимание защо се приема за най-добре, когато са паднат четири различни, а не еднакви цифри? В нашата игра на табла, където се играе с два зара -най-удачното хвърляне е "дюшеш" - две шестици, т. е. две еднакви, при това най-големите цифри. Ако при римляните важеше същата логика, трябваше най-удачното хвърляне Venus да е съставено от четири шестици/двоен дюшеш. Ала там не е така! Защото най-щастливото хвърляне - Венериното е съставено от четири различни цифри: 1,3,4,6, чийто сбор дава 14-количествено "по-малко" от сборът на четири шестици - 24 и от този на четири четворки -16. От тук следва, че представата на древните римляни за щастие, за увереност, за успех в живота не е била свързана с притежанието на количествено "много", но не и с еднообразни неща или с еднакво еднообразно съществуване, а с качествено разнообразно случване и съществуване, респективно - с имането на най-различни неща и изживявания, с пъстротата и разнообразието на най-различни неща и изживявания, с пъстротата и разнообразието /varietas/ на живота, задаващи красота, радост, развлекателност, възхита и възторг.
Буди размисъл и най-лошия хвърлей canis - кучешкият! Той е съставен от четири единици. Сиреч-несполука, неудачност, неволя, нещастие в живота е хем да живееш еднообразно, притежавайки едно и също, хем то да е минимално, оскъдно, най-малко. Лошо е еднообразието и на другите еднакви хвърляния: четири тройки, четири четворки, четири шестици. Ала там имаме едно "повече" на притежанието, едно по-голямо количество. Докато при кучешкият хвърлей-хем е малко хем монотонно, хем минимално. Следователно минимализирането и монотонното битие за римляните е било символ за нещастие за несполука в живота. Тази представа за щастие и успех в живота е коренно противоположна на количествената представа за щастие изразена в поговорки от типа на : от много глава не боли".
Тъй като играта със зарове е била разпространена сред римската войска- вероятно войниците хвърлили зарове под разпятието на Исус за да определят кой ще спечели „нешитата“ му скъпа дреха-пурпурното царско одеяние, с което той е бил облечен за да го охулят като "юдейски цар"- са играли със зарове tali? Може би спечелилият войник е хвърлил тъкмо Венерения хвърлей? Може би той "щастливо" е спечелил дрехата на „Божият син“? Не знаем. Интересно би било да се проследи-как художниците изобразили тази сцена са предали играта със зарове на римските легионери. Ако аз бях Дюрер - бих изобразил символа на Венериния хвърлей в подножието на кръста.
---
1 Mange. Lateinisch-deutsches Schulwoterbuch mit besonderer Berucksichtigung der Etymology. Langenschneid, Berlin 1911, p. 742
|