Проблемът за ценностите¹

Джон Дюи

Превод от английски: Силвия Борисова

      ВСИЧКИ членове на Философската асоциация трябва да бъдат признателни на изпълнителния комитет относно формулирането на проблема за дискусия за следващото събрание. Чувствам, че няма по-добър начин да изразя своята собствена благодарност от това да изпълня навременно молбата на комисията за публикуване на допълнителни формулировки на проблема.

      Първо ще направя няколко бележки върху формулировката на четирима членове на комитета.² Приемам, че във въпроса „Ценността нещо последно ли е, което се прикрепя към ‘нещата’ независимо от съзнанието или от едно живо същество с желания и нежелания?” „или” трябва да бъде разбирано като определящо действително взаимоизключване между „съзнание” и „живо същество с желания и нежелания”, а не като означаващо втория пункт в съпоставка със съзнанието или негово пояснение. Взаимоизключването е реално и важно: някои може да клонят към обвързване на съществуването на ценностите с поведението на организма и все пак да не желаят да приравняват желанията и нежеланията със „съзнанието” – фактически те могат да отидат още по-нататък, като поддържат, че „съзнанието” (независимо в какъв смисъл се употребява терминът тук) е само по себе си зависимо от съдържания, свързани с желанията и нежеланията на едно живо същество. Тъй като обаче несъзнаваните желания и нежелания могат да изглеждат за някои водещи до противоречие в езика, изглежда ще е по-добре да ги заменим с по-обективен термин като избори и отхвърляния например; или още по-добре, да обобщим предмета и да направим въпросната друга възможност да бъде просто тази за обвързаността с поведението на живите същества.

      Когато въпросът е така разбиран, се поражда някакво съмнение относно ефикасността на термина „последен” при първата възможност. По-малко окончателни ли са ценностите, ако се разглеждат като разновидности на поведението на организма, отколкото ако се разглеждат като неща без оглед на връзка с поведението на организма? И ако отговорът би трябвало да бъде положителен, какво е основанието, на което той почива?

      Не се съмнявам, че може да се направи успешна дискусия на базата на вече представената формулировка. В някои отношения обаче формулировката изглежда ненужно обвързана с полемиката идеалистично – реалистично. Признавам, че това усложнение има преимуществото да запазва приемственост в дискусиите от година на година; при все това е възможно въпросите, поставени на обсъждане, накрая да бъдат разрешени при настоящите обстоятелства по-ефективно, ако се заловим с тях чрез обходно движение. Във всеки случай си позволявам да представя следния списък с въпроси:

      1. Може ли въпросът за статута на ценностите във философската дискусия да бъде разгледан независимо от въпроса за статута на качествата?

      2. Могат ли ценностите да бъдат отделени от елементите на органичното поведение? Ако поведението на организма има свои собствени изпъкващи елементи, твърдението, че ценностите са елементи на органичното поведение, предполага ли тяхната „субективност”? Ако да, в какъв смисъл? Предполага ли връзката с органичното поведение тяхната зависимост от съзнанието?

      3. Ценностите предхождат ли оценяващото разбиране или зависят от него при оценката на процес на разсъдъчно преценяване или съдене?

      4. Ако предшестват, оценяването просто ги изважда наяве без промяна или модифицира предшестващите ценности? Произвежда ли то нови ценности? Ако последните се срещат, модификацията и продукцията просто случайни ли са или са съществени?

      5. Може ли мястото на интелигентността в поведението като цяло (и в моралното поведение в частност) да бъде разбрано без предпоставянето, че разсъждението реорганизира предхождащите естествени ценности?

      6. Какво е значението на оценката? Това специфичен начин на схващане (знаене) на ценности ли е, или е наименование за прякото присъствие на ценностите в опита? Как е свързана с оценяването и преценката?

      7. Има ли присъствието на ценностите в опита като цяло (или например религиозните ценности в частност) доказуемо значение? Тоест съществуването на религиозните ценности например доказва ли съществуването на някакъв клас от обекти отвъд самите ценности? Или, още веднъж, има ли присъствието в опита на някакъв тип ценности претенции да прави ума съзнателен за нещо в околната среда, взимайки тази дума в най-широкия възможен смисъл? [Този въпрос може с полза да бъде разгледан във връзка с първия въпрос, касаещ качествата.]

      8. Ако отговорите на тези въпроси би трябвало да бъдат отрицателни, с това значимостта на подобни ценности за опита и философията определена ли е да бъде нулева или илюзорна? Може ли утвърдителен отговор на този въпрос да бъде поддържан освен при приемането, че целият опит е, ipso facto^*, предназначен да бъде съзнание за обекти?

Преводът е направен по: John Dewey. The Problem of Values. Journal of Philosophy, Psychology and Scientific Methods 10 (1913): рр.268-269.

---

Бележки:

¹ Тази статия е представена в отговор на молбата на комисията по-нататъшни формулировки на този проблем да бъдат предадени за публикация. (б. а.); Статията представлява отговорът на Дюи на публикацията на въпросите, подбрани да фокусират дискусиите на срещата на Американската философска асоциация от декември 1913. Тези дискусии имат за цел да спомогнат за развитие на базисните понятия, лежащи в основата на методите за измерване на отношението. (бел. ред. Journal of Philosophy, Psychology and Scientific Methods) [горе]
² Същото издание, т. Х, с. 165. [горе]

^* По силата на фактите (лат.) – б. пр. [горе]