В йога са познати седем основни енергийни възли, присъщи на човека – чакри. Те присъстват в китайските и японските практики.
      Първа чакра – нарича се коренна и е в основата на гръбначния стълб. Тя е позната в индуизма като кундалини-енергия и представлява иманентни за конкретния човек сили – тенденции, които предзадават нещата, присъщи на следващите чакри. Тези сили са обект на интелигибилността на много философи: някои виталисти ги определят като ентелехия (нематериално дейно начало), Лайбниц – монади (одушевени елементарни частици, различни от атомите), Платон – ейдоси (вътрешни форми – идеи), Юнг – интуиция (обучение, информация отвътре).
      Втора чакра – нарича се сакрална и е до гениталиите. Тя е свързано с телесното, с генома и по-сетнешните усет – комуникации между всички клетки, органи и системи в човешкия организъм, и контакта на сензорните системи с външния свят. Тя е тази, която формира хабитуса на конкретния човек, неговото физическо здраве, сили, технически сръчности и свързаната с тях проприорецепторна памет.
      Трета чакра – позната е като слънчев сплит и е над пъпа. Тя формира и енергизира несъзнавано обусловени чувства. Те са в рамките на някакъв спектър (от + до -), но склонността им за конденз в определена част от спектъра е генотипно предпоставена и в много случаи изпълнява ролята на защита за нещата, присъщи на първа и втора чакри. „Понякога най-дълбоките ни страхове са дракони, охраняващи най-голямото ни съкровище” – Рилке. В по-малка степен, фенопитно, възможността за конденз на несъзнавани чувства в определена част от спектъра е продиктувана и от настоятелства в съседните две чакри – втора и четвърта. Валиден е и обратният процес.
      Четвърта чакра – на сърцето. Тя съчетава чувства (вече диференцирани и съзнавано обусловени) и мислене. Тя е съзнание и формира знания, желания, вяра, ценностна система и др. Инструменти за всички тях са вниманието и волята (онази част от психичната енергия, която е на разположение на съзнанието). Основно, чрез тази четвърта чакра човекът контактува с други хора, с животни, растения, с други материални обекти и въобще е активен в нещо. Същината на тази чакра е позната като ум, но тя по природа е дуалистична, защото:
      - включва два симбионта (две психични функции) – чувства – „оценъчността” и мислене – „логичността”, а те са само част от (инструменти за) виталността;
      - отключва две различни посоки на движение – екстраверсия (връзка с външния свят) и интраверсия (отражение, изтласкване към вътрешния – по-долните три чакри). И двете са по своему настоятелни. С тези си дуалности, нареченият от нас ум е винаги в неустойчиво (променящо се) състояние, т.е. в Майя (инд.) – някаква степен на илюзия, заблуда. Мисленето е повлияно от чувства¹, потребностите на вътрешното са повлияни от потребностите на силното външно. В такова състояние човек решава към какво да се приобщи и от какво да се разграничи, т.е. такива са силите, които обединяват и разделят хората в идеологии, партии, религии, академични науки и изкуства, образование, приятелство и др.
      Пета чакра – на гърлото. Тя е енергия за способността да се осъществи чисто по-знание (еманципиран гносеологичен продукт).
      „Всички хора по природа се стремят към познание” – Аристотел. В резултат на интерференция на вълни в четвърта чакра се отключва интравертен процес, който достига до първа чакра, създава там съответен магнетизъм и получава интуитивна информация. Последната, обратно в пета чакра, просветва като въображение (imago) – ментално, интуитивно познание, „синтезно а приори” – Кант. Полученото въображение често се екстернализира, феноменизира (проявява) във външното – това е творчеството. „Въображението е по-ценно от знанието” – Айнщайн.
      Присъщо е и друго, това въображение не да се екстернализира, а да се интернализира, да се дообогати с нова интуитивна информация с потенция в един момент да просветне като нещо ново – чисто познание. „Истинско познание се постига в момент на просветление, а умствените способности са цивилизована форма на незнание” – Бабаджи. Такова познание се символизира от Лотоса в Древен Египет, Древен Китай, Древна Индия.
      Шеста чакра – на челото. Тя е третото око (Раз-съдък) и е с отношение към ставащото в пета чакра. Появилото се там чисто познание (про-зрение) се улавя от третото око и оценява. Ако то няма онтологична² ценност, бива връщано в четвърта чакра, в съзнаваната памет на конкретния човек за лично ползване, за споделяне с други – т.е. за дооформяне. „Един текст се превръща в книга, когато бъде прочетен от конкретна личност” – Карл Джераси. Ако това познание има онтологична ценност тази чакра го препраща към седма чакра, защото то не е вече ум, а е потребно за по-висши природни нужди. „Знание, което може да се даде на други, разбира се, е необходимо, но не то е най-главното” – Лев Шестов.
      Седма чакра – коронна (над главата). Тя се символизира с ореола на светците в Християнството и е трансцеденция. Тя прави така, че създаденото в пета чакра чисто познание, и след това „легитимирано” в шеста (третото око), да се трансцедентира в друго енергийно поле – вече не като думи, а като космогонични символи. „Всеки акт на осъзнаване е творчески акт, от този психологичен опит възникват разнообразни космогонични символи” – К. Г. Юнг. Това друго енергийно поле е познато като Логос (Разум) – Хераклит, Творческа сила – Н. Кузански, Воля – Шопенхауер и др. „(Тези) Воля и Разум имат толкова общо с волята и разумът на човека, колкото съзвездието Куче с лаещото животно куче” – Спиноза.
      В седма чакра се извършва и обратен процес. Подпрагово, неосъзнавано там постъпват символи (форми, ноумени, мантри) от външния свят, които са способни да осъществят контакт (вибрационен магнетизъм) със същи символи в първа чакра. Това са т. нар. подпрагови послания. В първа чакра на всеки човек ги има всички антропотипни символи от външния свят, но са различно подредени, т.е. в различни личности един и същ символ е на различна дълбочина – отговаря на различна вибрационна честота. Ако честотата на символа от външния свят и същия символ в първа чакра е еднаква – налице е аперцепция и като резултат, вътрешният символ се отключва, освобождава интуитивна енергия – информация която тръгва по горните чакри за да формира и управлява нещата в тях. По-дълбоко разположените символи съхраняват по-голяма информационна енергийност и освободена от тях интуитивна енергия задава важни за човека неща – таланта, самочувствието, анамнезиса (припомнянето) на Платон и др.
      В първата част от живота на човека вибрационен контакт осъществяват символи от неговото по-дълбоко (от силно вибрационното поле). Те са с по-голяма енергийна информативност и са потребни за растежа, физическото и чувствено оформяне във втора и трета чакри. Колкото повече човекът напредва в живота си, толкова повече сензитивността на по-дълбоко заложените в него символи намалява, притъпява се тяхната способност за контакт със символи от външния свят. По-сензивни стават символи, разположени по-високо (от по-слабо вибрационно поле). Изключение може да се случи при екстремални ситуации или при особен начин на подредба на символите в първа чакра, което генерализира предпоставки за по-голяма сензитивност. В случаите когато не е налице някое от горните изключения, освободената енергия отива основно за задоволяване потребностите на трета, четвърта и пета чакри. За втора не се дава много енергия и затова здравето е склонно към влошаване, а тялото – към остаряване.
      Описаната до тук вертикална конструкция се трансформира в главния мозък в хоризонтална такава. Мозъкът има лява част, където е съзнанието – проекция на четвърта и пета чакри и дясна част – несъзнаваното – проекция на първа и втора чакри. Трета чакра – връзката между ляво и дясно – се проектира в междинния мозък, в лимбичната система (limbos – граница). Някои го наричат емоционален мозък, но той е интегративен орган между вегетативно – соматични, емоционални и поведенчески реакции. Връзката между четвърта и втора чакри – по-близките до трета – е на по-ниско вибрационно ниво, а връзката между пета и първа – по-далечните от трета – на по-високо. В ежедневието много активно работи връзката между четвърта и втора чакри. Бомбардирането – в ежедневието – с лявомозъчни неща променя баланса между ляво и дясно, а дясното се стреми да го облекчи, като позволява изтласкване към него – чрез забравяне, отсъствие на внимание, неразбиране, неможене, неуспяване и др. Присъщ е и обратен процес – генерирано в дясното напрежение се връща обратно в лявото (освобождава се), сублимирано като въображение, творчество, потребност от социален или друг природен контакт, от някаква вяра – религиозна, научна, идеологическа и др. Това освобождаване на дясното в лявото е и с цел да остане то (дясното) по-отворено за приемане на подпрагови (несъзнавани) послания от външния свят – чрез седма чакра. Това, което дясното не може да освободи – чрез връщане, някаква сублимация в лявото – генерира в него духовно напрежение, което си пробива път през втора чакра (телесното) – често, с цената на деконструкция там – за да осъществи контакт с първа чакра, за да я „събуди” (Буда – събуден). Това е инволюционен процес (1), който предизвиква премоделиране подредбата на иманентни (вътрешни) символи (2). Този процес не е гносеологичен, а нраво – духовен. Има силата на категоричен императив и е в основата на екзистенциален континиуум. В контекста на последното Юнг казва: „Мислене, начин на живот, морал, език у всеки човек са исторически предпоставени до най-малки подробности”.
      Трансцеденцията на чисто познание (гнозис) и премоделиране подредбата на иманентни символи (катарзис) са онтологични цели на битието, а участията във външното са само средства. „Живите индивиди, търсейки и постигайки своето, в същото време се оказват средства и оръдия на нещо по-високо и далечно, за което те нищо не знаят и което несъзнателно изпълняват” – Хегел.
      Вертикалното разположение на чакрите и хоризонталното устройство на мозъка – лява и дясна части – са кръст в човека – „...кръстът е забит във живо тяло” – Христо Ботев, Елегия. На този кръст е разпънат той, но с тази си разпънатост съучаства в демиургия. „Самият основател и водител на света винаги се подчинява и само веднъж е заповядвал” – Сенека.

---

Литература

      1. Димитров, Ст. Амбивалентни психични настоятелства, подпомагани чрез спорт. Личност, мотивация, спорт – т.18, НСА-ПРЕС, 2013.
      2. Димитров, Ст. От смисъла към спортните игри или обратно. НСА-ПРЕС, 2011.

^* Стефан Димитров е доцент в НСА „Васил Левски” - София, сребърен медалист по волейбол от Олимпийските игри през 1980 г. и бронзов медалист по волейбол от Световното първенство за юноши през 1990 г. като старши треньор, e-mail stefdimitri@yahoo.com . [горе]

¹ „Бог, щастие, сърце, любов, / Не знам аз името! / Но, чувството е всичко! / А името е само звук и дим, / Закрил зари небесни”, Гьоте, „Фауст”, пр. Кръстьо Станишев [горе]
² Онтология – учение за свръхестествения, нематериален строеж на света. [горе]