Този уикенд се връщаме от разходка в Гърция и на Кресна спираме да похапнем. Ханчетата по Струма придаваха специфичната атмосфера на българщината – природа, кухня и жив дух. В един момент връхлетяха група момичета с бяло-зелени екипи, върху чийто гръб бе изписано името и логото на град Габрово. Каква гордост, градът на хумора развива спортен дух, а вероятно и успехи, за които ние не знаем все още. Първоначално се появи треньорът, който в присъствието на келнерката обсъждаше с малките надежди подходящото за тях меню: вчера яли месо, затова днес по-добре зеленчуци. Какъв спортен дух, какъв ентусиазъм.

Когато треньорът уговори вечерята, аз реших да попитам малките спортистки къде са били. След предварителното изумление, което отначало се изписа по лицата им, получих кратък отговор, че са били на международно състезание. Понеже не разбрах по какво точно е било състезанието, отново попитах: „Състезание по какво?” Отговориха ми, че състезанието било в Гърция и момичето се класирало трето, с бронзов медал. Изнервен от факта, че не мога да разбера за кой точно спорт става дума попитах за трети път: „Какво точно правите в този спорт?"

Изумлението на момичетата беше тотално: „Как какво, скачаме на батут.”

         Останах с отворена уста. „Скачане на батут”. По мое време това бе забавление, а не спорт. То се предлагаше по черноморските ни курорти като при това не беше евтино и малко деца го практикуваха. Всички останали се занимавахме с просташките забавления като гоненица, криеница, игра с топка и др.

         След като огледах отново състезателките установих, че те бяха всичко на всичко три, което съвпадаше донякъде с представите ми от детството. Но реших, че не виждам останалата част на отбора и огледах с поглед обстойно останалата част от заведението. С прискърбие установих, че други участници в отбора няма, но за сметка на това погледът ми се спря на масата, на която стоеше треньорът и съпровождащата делегация, наброяваща осем души. Мила родна картинка. Оказва се, че на всеки състезател се падат по трима души съпътстваща делегация. Явно в Габрово спортът се е превърнал от масов детско-юношески в масово делегационен.

         Това народът е възпял в песен:

         Куче влаче, диря няма ;-)