В двубой със властодръжци деспотични
премина вихрено живот нерад:
аз ги гърмях със стихове лирични,
те ме захвърлиха в каторжен ад!

Ала и тук не секнах аз да пея,
пред тъмничаря не превих гръбнак,
със стих проклех насилника, злодея,
каторгата и тюрмения мрак!

И ако нещо до несвяст намразих,
туй бе гнетът жесток над личността!
И ако нещо чисто в мен опазих,
то е сърцето ми и съвестта!

Че как без тях любящата Родина
би ме притиснала до свойта гръд?
Със тях желал бих аз да си отмина
и с тях да съм в безмълвното Отвъд!