Трябва да признаем, че именно многобройните похвали, които оградиха този труд на г. Ив. Вазова, ни подбудиха да напишем настоящето.
          Съзнаваме, че задачата, която ни предстои, е твърде трудна в такова именно време, когато още трептят духовете от ненадейното онова тържество, предназначено за награда на г. автора на този роман. Но като се въодушевяваме от чувството на справедливост и от надеждата, че това ни мнение ще послужи за нещо добро, ние на драго сърце се наемаме да обърнем сериозно внимание на интересующите се върху техническите, естетическите, поетическите и психологическите страни на това произведение. Да, ние се ласкаем да вярваме, че попълваме една празнота у нас, като указваме на някои страни, които не са докасвани, следствие на което обстоятелство и чуждите повърхностни мнения, можаха да си пробият път у нас и да съставят така да се каже, обществено мнение, без всякакъв самостоятелен критически отчет.
          Западниците се възхищават и от пъргавите игри на Мамелуците и Арабите, които пътували из Европа да представляват разбойничествата по источните пустини. Ала, ако тези игри са възхитителни в Европа, защото са безопасни за зрителите, съвсем не са такива на изток, дето не стават на шега и на игра...
          Фактът, прочее, че романът „Под игото“ пътува триумфално из Европа (с извинение, че се ползваме с чужда фраза), това още не може да ни служи за критериум на истинска художественост; не може да ни ангажира да не погледнем и от наша точка зрение на това произведение и разкрием качествата на съставните му елементи.
          Това ни е още и длъжност: защото, доколкото сме следили рецензиите по този роман, нито една още не се е отнесла със сериозно внимание върху него, нито една още не го е анализирала всестранно, и, следователно, нито една не е доказала, че наистина този роман е един феномен на изток.
          Както европейският, така и нашият печат са се изказвали само с една немотивирана абстрактна похвала, която може да се внушава от моментално очерование, което за съжаление може да се произведе и от един ярък плам от източна фантазия.
          Повече нещо: колкото едно нещо се намира под гръмогласните звукове на рекламата, критическия дух трябва усърдно да бди, защото мотивите на заглушителните звукове често са подозрителни и защото истинските художествени творения, никога не са произвеждали внезапни избухвания на всенародни възклицания; напротив: вечния им жизнен огън постепенно се е разпалвал и разпаленявал. Предпочитаме огъня на весталката, отколкото пламака на сламата.
          Това е един мотив за написвание на настоущата критика.
          Втория мотив, който ни подбужда, е въпросът относително националния дух в това съчинение. Този въпрос може да интересува само нас Българите, а не и Европейците.
          Европейският печат не може и не е компетентен да се произнася върху нашите национални чувства и дух; защото само ние можем да знаем правдоподобни ли са, или не - в романите на г. Вазова. Чужденците без всякакво основание нарекоха този роман „български епос“, без да допущах предположението, че произведението може да  е едностранчиво описание, или по право, локален епос.
          Разбира се, за тях е все едно дали българският народ е такъв, или онакъв, дали „Под игото“ е действително национален роман или не, но за нас не е все едно. Ние имаме право да изискваме от един народен поет творения, които да въплощават в себе си истинския народен дух и чувства.
          След тези предварителни бележки, можем да пристъпиме към работа.

         Сюжетът на романът „Под игото“ е почерпан от страшната и кървава епоха на априлското въстание в 1876 година. Из пламъците и пепелищата на  средногорските села се издигна и охкането на един паднал народ; паднал, но не позорно, както забележва авторът на тази книга (стр. 439 Чипевъ), но в пълно съзнание на свойте сгазени идеали.
          В тази неравна борба Европа няма време да види вдъхновенното самоотвержение и геройската барба на султанската рая; тя видя само Батак, жертва на коварна измама, и в паметта й се запечати името „Батак“; за нас обаче остана възхитителния спомен на героите, които запечатаха героизма и светлия идеал в мъки и кръв. В този момент на борбата е нашата национална гордост, нашата точка на опора. Този трябва да бъде именно и момента на едно истинско поетическо вдъхновение; на едно истинско национално чувство.
          Но г. Вазов не е избрал този момент на сюблимната борба; той е избрал последующия: именно, когато героизмът се прощава с високите си идеали и минува към животинския инстинкт.
          За г. Вазова априлското въстание се явява в образа на Батак и Сопот, а не в образа на Перушица и Панагюрище.
          Гледната точка, прочее, на романа „Под игото“ е момента на паданието, а не момента на борбата. „Под игото“ е окото на Европа, не - окото на България. Борбата като кратка не се прослави в Европа и г. Вазова я заминава и обръща взор да търси вдъхновение в следите от нея: падението, пропадванието, отчаянието, окървавението, които екнаха из света.
          В момента на увяхване цветята нямаха животворен дъх. Фалшива почва за един поетически национален образ. Виктор Юго намира възвишеното в един момент само, взима го и го възноси - Ватерлоо. Г. Вазов не може да черпи вдъхновение и идеали в кратковременна нещастна борба. Види се, на някои сърдца повече е герой онзи, който живее на отечеството, а не който пропада за него!...
          Ала героизмът си остава героизъм и само за една минута борба. Паданието на героя в безсъзнание не отнема нищо от доблестта му. Да взимаме образи из моменти, кога рухват идеалите, кога силите изчезват в безсъзнанието, кога най-висшите душевни сили се губят в мъките, отчаянието, лишението и предсмъртието, ще рече, да търсим човешкия дух в животното. Прочее, капиталната грешка на романа е там, че г. Вазов е черпил вдъхновение не от истинския поетически източник, а от друг, дето „дивия глог не дава плод“, както сам автора е признал на едно място („Чичовци“).
          Легендата, около която се развиват истории, драми и трагедии, и, за развитието на които взимат участие толкова голямо число лица и животни, е всъщност много кратка и проста, но на вид тя е усложнена така, че едва ли може да се схване изведнъж всичко по ред. Развитието на действията е изпълнено с особени вариации, украсено с особени ярки шарки, които наистина ни наумяват един источен вкус.

върни се | съдържание | продължи