Има вече дълго време откакто сляпата външна случайност се счита като неуместно средство за завязка и развязка в романите. Това установление е последователно на днешното литературно направление, тъй като произшествията трябва да бъдат естествени, съобразни с истината и здравия разум. Наистина понякогаж се явява и случайността като прелом на развитието; но тя не трябва никога да пада от небето.
         Тя трябва да изходи от логическото развитие на вътрешната, а не от несъзнателната външна природа. С една дума случайността трябва да бъде предвидена и вероятна, а не баснословна, невероятна: в първия случай естественността се спазва; в втория се насилва и натяга. В романът „Под Игото“ тези деликатни страни са минати много напряко. Нужен ли е един изход на известно заплитание или едно заплитение на известна хлаба вина, ето вече една случайност, кацнала от невидено, и всичко се свършва чудесно леко, също като в един рицарски роман. Този начин на комбинирание представя наистина една леснина за автора, но удря в очи неестествеността, невероятността и натегателността.
         Между многобройните „случайности“ най-лично място държат неожиданите явявания на Колчо Слепеца, който, може се каже, сам по себе си олицетворява „случайността“. Този слепец е вездесъщ и всевиждащ, той вижда всичко и искоква тъкмо на време. Нужно е напр. да се спаси Огнянов от черква, ето го, че се явява спасител; нужно е да се проводят дрехи на Огнянова, ето го, че искоква тъкмо на време и намира не само дрехи, но и една пита. Той е на време известител, на време посетител и на време утешител. Научен да изниква на време, той изниква еднаж съвсем напразно: това е случая с Лалка, която тръгва из дъжда да спасява Соколова. Като една съдбоносна случайност се явява и копитото на бивола „Голю“, който пасе на ливадата с цел да настъпи писмото на Огнянова (сир 476 Чипевъ): защото ако бивола го нямаше там, или ако Марийка не бе паднала от него, Стефчов щеше да вземе писмото и Рада не щеше да има възможността да умре с такъв ефект. Случайностите са толкова изобилни, щото без тях неволно се опасва човек за съдбата на героите и романа. Напр. какво щеше да стане, ако воденчара Стоян не беше оставил брадвата до хамбара тъкмо до ръката на героя? Какво щеше да стане ако случайно Огнянов не беше измъкнал ножа на Топал Хасана? Без съмнение Огнянов нямаше да заколи нито Емексиза, нито Топал Хасана и тогава Огнянов нямаше да има възможност да се хвали като Тартарен де Тараскон! - Ако заптието не беше случайно забравил писмото, ако Марко Иванов не беше случайно влезъл в Ганковото кафене да го вземе и разпечата; Огнянов трябваше да се предаде и тогава нито Марко щеше да се похвали, нито въстание щеше да има в Бяла Черкова (?). Ако вериговския въгляр не беше случайно познайник на Огнянова, какво щеше да стане с героя в гората? Без съмнение не щеше да яде пилета в Веригово... Ако в момента на дуела между Кандова и героя не бяха се зачули въстанически песни, щяхме да имаме един дуел в България и тогава щеше да се яви нужда от един закон, за да се не бият хората по франсуски, а по английски... Ами ако случайно в Радината стая не беше паднала от някъде торба барут, ако Боримечката не беше строшил случайно в най-критическия момент вратата на стаята й и ако същия Боримечка не беше се явил случайно в планината да намери Огнянова в зверската дупка, тогава нито Рада щеше да остане жива, нито щяхме да знаем, че Иван Боримечката заминава за Влашко... С една дума случайностите, колкото и да са забавителни, служат колко да растегнат външната страна, а нямат вътрешен смисъл и логика.

върни се | съдържание | продължи