Борислав Гърдев

рецензии на филми

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

 

„Вавилон“ или за трудното общуване

 

Борислав Гърдев

 

 

      Една пушка „Уинчестър М 70“, калибър 270 с регистрационен номер UK 9023 вплита в гордиев възел съдбата на хора от три континента във филма „Вавилон“ на Алехандро Гонсалес Иняриту.
      И както и следва да се очаква, тя, след като попада в опитните детски ръце на мароканското пастирче, не само гръмва, но и едва не убива американската туристка Сюзън Джоунс, предизвиквайки не само трусове в семейство Джоунс, но и ангажирането на американското посолство в Рабат, митническите власти на американско-мексиканската граница и полицейско разследване в Токио.
      Така нагледно и ненатрапчиво постановчикът Иняриту, тойто преди 4 години спечели овациите на кинофеновете по света с „21 грама“ доказва взаимообвързаността на нашия свят, в който осезаемо липсва толерантност и желание за общуване, но и в който, припомняйки си знаменитата мисъл на Достоевски, „всеки за всичко пред всички е отговорен“.
      Или поне би трябвало да бъде.
      По тази причина детето, стреляло по автобуса, само става жертва на полицейската хайка, тъй като за живота на г-жа Джоунс закономерно следва да се плати най-високата цена.
      Лансирайки качествения сценарий на Гилермо Ариага Иняриту умишлено експонира мозаечно-полифонично повествование, което само на пръв поглед е преднамерено нарцистично, но пък за сметка на това оригинално.
      Калейдоскопичния наратив му дава възможност паралелно да следи съдбата на своите герои в реално време, което пък най-ползотворно обслужва неговата концепция за зависимостите в днешния ни раздиран от противоречия свят.
      Постановчикът ползва опита на образци като „Сблъсъци“ и „Сириана“ и плете увлекателна и правдиво-драматична интрига, в която зад автентичните човешки преживявания и чувства прозират такива язви на съвремененното глобално общество като тероризмът, нетърпимостта към другояче мислещите и хората в неравностойно положение, невъзможността от пълноценно и коректно общуване...
      Именно егоизмът и несъобразяването с порядките на живота водят до трагичните колизии, преживени от героите на „Вавилон“.
      Алехандро Гонсалес Иняриту отново демонстрира висша класа като постановчик.
      Подпомогнат от екип суперпрофесионалисти, водени от оператора Родриго Проето и композитора Густаво Сантаолая, с които взриви световните екрани с „21 грама“, той със завиден финес и неподправен блясък лансира поредния си шедьовър, предизвиквайки възторга на интелигентната публика.
      „Вавилон“ е добре шлифовано бижу, в което всичко си е на мястото.
      Достоверната, но и добре разказана история се подкрепя от ненатрапчивата и проникновена камера на Родриго Прието и от деликатните, но въздействени композиции на Густаво Сантоалая.
      Алехандро Иняриту рискува и снима филма си „на мястото на събитията“ като ангажира арабски, мексикански, испански, японски и американски актьори.
      Този филмов Вавилон обаче е безупречно организиран и направляван, впрягайки чар и потенциал за цялостното силно въздействие на творбата.
      Разбира се, челното място е отделено на звездите Брат Пит-Ричард Джоунс, Кейт Бланшет-Сюзън Джоунс и Гаел Гарсия Бернал-Сантяго.
      Те носят на плещите си амбициозния и рисков филмов спектакъл, печелейки ни безапелационно с великолепната си игра.
      Освен тях принос за цялостното положително възприемане на филма имат още Мохамед Акзам-Анвар, Адриана Бараза-Амелия и Коджи Якушо-Утая.
      „Вавилон“ е пример за модерно, отговорно и актуално кинематографично мислене.
      Той е поредното нагледно доказателство как един привидно некомерсиален проект, разработен талантливо и нестандартно, може да се превърне във филмово събитие и да спечели зрителските симпатии.
      Иняриту отново печели, подпомогнат от „Парамаунт“ и е повече от ясно, че ще е един от основните фаворити за тазгодишните „Оскари“.
      Твърде е вероятно той да се окаже печелившият жокер и за Брат Пит, който със сдържаната си, но много убедителна изява напълно заслужава академичната награда за най-добра поддържаща мъжка роля.
      Така съпругът на Анжелина Джоли ще убеди и най-големите скептици във филмовия бизнес, че освен сексапил притежава и голям артистичен талант.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. януари 2007 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]