Той се казва Джузепе Капулети, участник в кръстоносния поход по призива на папа Лъв Великолепни за освобождаване на Божиите земи от властта на неверниците.
      Заминава с името на Бога и Готфрид Булонски на уста, стига до Юдея, преживява провала на акцията и се завръща, за да умре в замъка си Бардолино до езерото Гарда.
      Преди да затвори очи предава могъща тайна – златен свитък на своя изповедник отец Лоренцо до Сан Франческо от църквата „Свети Дух”...
      Такава е канавата на новия роман на Стефан Кисьов „Тайната на рицаря Капулети”.
      Това е прощъпланикът му в историческата проза, но за сметка на това уверено заявявам, че писателят се е справил безупречно със задачата си.
      Кисьов прави щателни проучвания в библиотеки и музеи, обикаля Италия на шир и длъж, рови се в малко познати текстове като „Новела за Жулиета” от Луиджи да Порто, за да създаде плътен, релефен и реалистичен образ на италианското Възраждане, изпълнено със страсти, емоции и приключения, на чийто фон представя своята версия на любовта на Ромео и Жулиета.
      Възхищавам се на куража на писателя.
      След Шекспир да посегнеш към тази толкова експлоатирана история си е направо героизъм!
      Всъщност, до момента, в който двамата влюбени решават да се отровят, но да останат верни на любовната си клетва, романът следва сюжета на Шекспировата трагедия.
      След това се намесва отец Лоренцо и дава нов тласък на повествованието...
      Стефан Кисьов отчаяно се е нуждаел от друга примамка, с която да задържи читателското внимание до края на книгата си.
      Хватката с любовта на двамата младежи от Верона върши работа до предполагаемата им смърт.
      След това?
      Отвъд Шекспир?
      Идва ред на наистина гениален ход – отец Лоренцо успява да разчете златния свитък на Имхотеп и да направи чудодейно лекарство, с което да върне към живота Ромео.
      Това е хубаво за двамата влюбени, но подронва устоите на Вярата.
      Как така ще възкресява, когото си пожелае?!
      Това е против устоите на Църквата, това е атентат срещу Тялото Божие, което само и единствено има право на Възкресение.
      И против този кощунствен акт се изправя кардинал Д`Арчила – бъдещият папа Александър V, както и измаменият годеник на Жулиета граф Паризи.
      Именно Паризи не се отказва от вендетата си и, изпращайки наемните убийци – хашишини, все пак успява да умъртви Ромео и да ускори гибелта и на Жулиета.
      Изчетох романа със завиден интерес.
      Да, Кисьов е рискувал – не да се мери с Дан Браун или с Жозе Родригеш душ Сантуш, а да даде своя оригинална и атрактивна трактовка на един мит, на една прекрасна и вечна любовна история.
      Смятам, че се е справил прилично и достойно.
      Той познава в дълбочина материята, не се страхува от сянката на Шекспир и лансира свои, не по – малко ярки, убедителни и пълноценни образи на Ромео Монтеки, Жулиета Капулети, Маркуцио Сансекондо, граф Паризи, сер Яков, кардинал Д`Арчила, отец Лоренцо, Герардо Смелия...
      Стефан Кисьов е наистина перфекционист в детайлите, но в стремежа си да бъде ерудит на моменти дразни с честата употреба на латински, френски и арамейски думи, като дори веднъж – може би и от недоглеждане родният град на влюбените кой знае защо е наречен Венера?!
      Така и не разбрах защо повествованието от трета прескача в осма част – имитация на скъсан ръкопис или постмодернистичен похват, защо влюбените трябва още трикратно да бъдат вкарвани в смъртоносни капани, но като цяло сюжетът е стегнат, занимателен и логически мотивиран.
      Романът се чете с интерес, той увлича, кара ни да се замислим върху неговата стойност, а и да помечтаем...
      Дали е възможно подобен текст да се пласира навън?
      Ще има ли международен успех?
      Знам, че подобни универсални сюжети по-скоро се харесват у нас, отколкото в чужбина – справка „Лазар и Исус” на Емилиян Станев, „Александър Македонски” на Яна Язова или „Завоевателят на миражите” на Стефан Дичев.
      Но защо не допуснем, че романът „Тайната на рицаря Капулети” би постигнал така жадуваната световна популярност?
      И не повярваме в още едно чудо?

---

Стефан Кисьов. Тайната на рицаря Капулети. Изд. „Ера“. София, 2011. Редактор: Петър Величков.