Любимецът на шест поколения зрители - актьор, режисьор и продуцент, празнува юбилей на 9 декември.
      Много малко професионалисти от американското и световното кино могат да се похвалят с такова почетно постижение - деветдесет години от рождението си, шестдесет и пет години артистична дейност и шестдесет години присъствие в киното!
      Днес малцина помнят, че „синът на вехтошаря“ Исур Даниелович Демски дебютира на Бродуей през 1941 г., след като учи в университета "Свети Лаврентий", пристигайки на камион с химически торове със 163 долара в джоба, спечелвайки стипендия и завършвайки Академията за драматични изкуства в Ню Йорк.
      Но тези му почитатели знаят, че той остава верен на театралната сцена през целия си живот, постигайки забележителни успехи в паметни постановки като „Полет над кукувиче гнездо“ (1971) в ролята на Макмърфи и "Децата през есента" (1981).
      Кърк Дъглас научава житейските правила много млад, бори се стръвно за място под слънцето - не случайно е наричан "кралят Кърк" и "агресивният конформист", налага се като един от най-добрите и харизматични актьори през последните шест десетилетия, влиза в списъка на касовите звезди, става продуцент през 1954 г., снима се с най-добрите постановчици на Холивуд и Европа - от Кинг Видор и Винсент Минели до Рьоне Клеман и Фред Шапизи, опитва късмета си и като режисьор с "Безделникът" (1972) и "Отрядът" (1975) и дава на целулоидния свят универсално талантливия си син от първия си брак Майкъл Дъглас.
      За разлика от редица свои колеги не пренебрегва телевизията, тъй като не робува на несъстоятелни естетски и претенциозни критерии, и, забравяйки снизхождението към серийните продукции и сапунените опери, инкасира изненадващо добри и зрели изяви в "Еймос" (1986), "Кралицата" (1987) и "Да пожънеш бури" (1988).
      Кърк Дъглас си остана сред тези звезди от класическата холивудска фаланга, които се утвърдиха в годините на господство на големите студии. Важната подробност е, че той никога не се обвързва с договор с тях!.
      Дъглас дръзна да сменя амплоато си, да подкрепя рисковани проекти, да лансира млади и талантливи режисьори (Има изключителната заслуга за откриването на Станли Кубрик, с чиито филми "Пътеки на славата", 1957 и "Спартак", 1960, влиза не само във всяка престижна енциклопедия, но и остава в историята на киното).
      Той доказва на набедените журналисти-търсачи на сензации, че ако и да е сред доверените лица на официалните институции в САЩ като Държавния департамент, може да демонстрира самостоятелно мислене и гражданска доблест, за които закономерно през 1981 г.получава президентски Медал на свободата.
      Малко от най-верните фенове на Кърк Дъглас помнят, че първият му филм в партньорство с Барбара Стенуик се казва "Странната любов на Марта Айвърс"(1946), но всеки ще потвърди, че дълги години Дъглас бе водеща звезда в гангстерски, криминални, военно-приключенски и фантастични филми, в които задължително играе героят, победителят, човекът на властта, че е една от предпочитаните знаменитости в най-американския филмов жанр-уестърнът - да припомним само "Двубоят" от 1971 г., че дори в най-скромни от художествена гледна точка проекти като например "Аз крача сам" (1947) благодарение на своя ентусиазъм и впечатляващ професионализъм е постигал приемливи за зрителя резултати.
      По тази причина е трудно да открием негов слаб филм в дългата му и плодотворна кариера, а за върховите му превъплъщения - независимо от трите си номинации, той не е удостоен с "Оскар" за мъжка роля, ако не броим наградата на Академията за цялостно творчество, връчена му на 25 март 1996 г. - следват с впечатляваща последователност от 1946 г. досега.
      Светът открива Кърк Дъглас след премиерата на Венецианския фестивал през 1949 г. на легендарния днес "Шампионът" на Кинг Видор и Марк Робсън, в който Дъглас с вещина и увереност пресъздава образа на примитивния и амбициозен боксьор Мич.
      Майсторството му е забелязано от специалистите, но артистът остава само с утешителна номинация за "Оскар".
      Три години по-късно той дава приноса си за язвителното разкриване на света на шоу-бизнеса в "Лошият и красивите" на Винсент Минели, изява, също номинирана за "Оскар".
      Третата номинация е през 1956 г., когато изиграва с изумителна страст и неочаквана драматична вглъбеност главната роля на Ван Гог в друг от култовите филми на Минели - "Жажда за живот".
      „Оскарът“ така и не е спечелен от него, но за компенсация на получилата се конфузия филмовата гилдия все пак го удостоява през 1996 г. с наградата за неговия изключителен принос в развитието на киноизкуството.
      Редица изследвачи на творческия му път приемат, че кулминацията в кариерата му са двата знаменити филма на Кубрик "Пътеки на славата" и "Спартак", в които изпълнява прекрасно централните роли на полковник Дакс и на вожда на въстаналите срещу римската държава роби.
      Тези филми отдавна са класика, изследвани са скрупольозно, всички сериозни критици дебело подчертават приноса на Дъглас за крайния резултат, но аз не смятам, че само с тях се изчерпва галерията на неговите големи и незабравими кинообрази.
      Все ми се струва, че ще дойде времето, когато ще се оцени по достойнство постигнатото от Кърк Дъглас в на пръв поглед развлекателни исторически драми като "Одисей" (1954) и "Викингите"(1958), в такива завладяващи уестърни като "Престрелка в конюшната О.К." (1957), "Последният влак от Гън Хил"(1959), "Последният залез на слънцето" (1961), "Пътеки на запад" (1967), "Керванът" (1967), "Двубой" (1970), "Кактусът Джак" (1980), където сполучливо се подигра с героичния си имидж, "Мъжът от снежната река" (1983), без да забравяме неговата авторска изява в "Отрядът" (1975), в добре балансирани военни продукции като "Ученик на дявола" (1959), "Героите на Телемарк" (1965), "В опасност" (1965), "Гори ли, Париж?" (1966), "Нимиц" (1980), в блестящите психологически драми като "Стъклената менажерия" (1950), "Ас в дупката" (1951) и "Споразумението" (1969), в зрелищни фантастични и свръхестествени екшъни като "Сатурн 3" (1979) и "Смайващи истории" (1992), в музикални - "Момчето с тръбата" (1949) и ангажирани политически филми като "Седем дни през май" (1964), прилични мелодрами като "Поглед към миналото" (1947), "Котката и мишката" (1975) и "Илюзията" (2003), трилъри като "Съвършено престъпление" (1966), приключенски саги като "20 000 левги под водата" (1954) и в незаслужено пренебрегвани, но радващи се на радушен зрителски прием комедии като "Истински мъже" (1986), "Оскар" (1991), "Алчни хора" (1994), "Диаманти" (1999) и "Родов белег" (2003)...
      Независимо, че преживя тежка самолетна катастрофа през 1991 г. Кърк Дъглас не само оцеля и се възстанови, но и продължи да се снима, борейки се с характерните за възрастта си болежки и страдания.
      Той е ярко потвърждение на удивително прозорливата оценка на великата Катрин Хепбърн: "В Холивуд успееш ли през първите години на кариерата си да се задържиш, със сигурност оцеляваш в бизнеса и след това постепенно се превръщаш в свещено чудовище, с което се съобразяват режисьори и продуценти".
      Той наистина оцеля в кинобизнеса, превърна се в една от неговите легенди и днес, на преклонна възраст, може да направи заслужена рекапитулация на постигнатото, включително и като собственик със съпругата си Ан Байдънс на една от най-богатите живописни колекции в САЩ.
      В равносметката му любителите на увлекателното и талантливо написано четиво непременно ще добавят прекрасните му мемоари "Синът на вехтошаря" (1988) и неочаквано добре конструираният и емоционално въздействащ негов роман "Танц с дявола" (1990)...