След „Крадци“ (2008) през 2009 г. Атанас Липчев ни изненада с нов много силен роман, носещ на пръв поглед странното и трудно обяснимо заглавие „Фустанела“.
      То е непреводимо за лаиците, но за рибарите и морските вълци означава плаваща риболовна мрежа, предназначена за улов на паламуд.
      В романа, разбира се, тя е натоварена с допълнителен смисъл.
      Мрежата, вече е символ на съдбовния фатум, който държи в буквалния смисъл на думата съдбите на основните герои в повествованието капитан Чико, Киро, Мазния и Професора.
      За разлика от „Крадци”, който беше мащабен епос за първото десетилетие на прехода ни, осъществен с похватите на детайлния политологичен анализ и семейната сага, „Фустанела” си е камерна творба, изцяло издържана в рамките на класическия реализъм.
      Той е силен, разтърсващ и майсторски написан камерен епос, разкриващ неподправено и с любов битието на аутсайдерите от Острова, място знаково и натоварено с обемни символни внушения, напомнящо за митичната Златна панега на Георги Богданов.
      Тъкмо за чешитите на Богданов от прочутата му повест „Златната река“ (1982) – дядо Вангел, Крилото, Светеца, Петолевката, Тодор Началника, Сладкия, Трудовашката количка, Олми и Миша, се сетих, докато поглъщах на един дъх Липчевата „Фустанела”.
      Експниран като лична драма за всеки от главните герои – неудачници – Киро, Професора и Ема, „Фустанела” осмисля не само тяхното нерадостно поминуване в покрайнините на Варна.
      Романът се превръща и в метафора за прекършените ни мечти, за проваления живот на две поколения българи, смачкани от желязната пета на несвършващия ни преход, на великата криминална революция, която у нас се осъществи подло, коварно и несправедливо.
      Липчев държи сметка за традициите, както при усвояване темата за аутсайдерите, която има високи достижения в творчеството на Георги Богданов и Христо Калчев от времето на зрелия соц, така и при екстраполирането на маринистката проблематика, звучаща при него сурово-реалистично, а не празнично-приповдигнато, точно в насоката, в която Яна Язова създава своя шедьовър „Капитан” през 1940 г.
      Но писателят проправя брод и към днешната нерадостна действителност, в която малкия, обикновения човек е превърнат в пълен маргинал, принуден да вегетира на Острова, далеч от „нормалното общество”, без документи и пари, разчитащ на късмета и Съдбата и преживявайки ден за ден.
      В неголямата като обем книга има блестящи страници, посветени на съдбата на тези несретници, великолепно пресъздадена морска буря при налудничавия и свъхуспешен лов на паламуд, осъществен от капитан Чико, и една изключителна като въздействие невъзможна любов между Кирето и циганката Ема, която може да изтръгне сълзи от ненапълно закоравелите ни сърца.
      Атанас Липчев не търси спекулативни похвати, с които да задържа нашето внимание.
      Той е чужд на хватките на изживения вече демократичен реализъм, а и не се поддава на ненужни и нефукционални псевдомодернистични търсения.
      Във „Фустанела” той е напълно в руслото на класическия социален реализъм, създавайки ярък и силно въздействащ роман, оставящ трайни следи в нашето съзнание.
      В него няма престрелки, мутри, силиконови чалга - звезди, лъскави ресторанти и бързи свръхлуксозни коли.
      Романът му е обърнат към живота на хората от социалното дъно, които са обрисувани от него с много любов и внимание към детайла.
      Тези нещастници, борещи се за къшея хляб с морската стихия, са нагледният укор на автора към жестокото и свирепо време, в което живеем, практично, алчно и меркантилно, в което няма място за излишни емоции и безплодни мечти.
      Точно по тази причина, след неочаквания морски хепи енд, единстевният печеливш от авантюрата остава практичният егоист капитан Чико, докато Мазния полудява, Професора поема на юг, а Кирето се завръща при майка си на село.
      Всеки от тях търси новото начало, разбирайки , че такова няма, че следва спасяването поединично и разрушаването на малката общност, оказала се нестабилна и раздирана от противоречия.
      Много силна и правдива е любовната връзка между Ема и Кирето, тя внася необходимата топлина и обич в иначе бруталната и сурова история, а тъжният й финал не само я връща в реалистичните коловози на наратива, но и направо ни втриса.
      „Фустанела” е следващата стабилна стъпка на Атанас Липчев по пътя на зрялото прозаично майсторство.
      Тя зяслужава да бъде прочетена от максимален брой български читатели.
      Знам, че това е невъзможно, от което ми става тъжно, но се надявам, че след вдигнатия шум около романа „Крадци”, и „Фустанела” ще намери своята вярна публика, а самият писател ще получи подобаващото му се предно място сред водещите съвременни български романисти.

---

Атанас Липчев. Фустанела. Изд. „Фабер“. Велико Търново, 2009 г.