На 4 октомври големият български актьор и наш земляк Георги Георгиев-Гец трябваше да навърши 80 години.
      Отиде си след мъчителните страдания от получения на 9 април 1996 г.инсулт в Стара Загора, след пет месеца, прекарани на легло, първите три от които в кома, на 2 септември 1996 г. в столичната болница "Царица Йоана".
      До него до последния му миг бдяха жена му Цена и по-големият му син-кинорежисьорът Иван Георгиев.
      Почина месец преди очаквания от колеги и почитатели негов седемдесетгодишен юбилей.
      Роден в еленското село Разпоповци-сега квартал на Елена, Георги Георгиев от дете заживява с неповторимата атмосфера на местното читалище, на ентусиастите-самодейци и съвсем естествено след завършане на гимназията в Елена заминава за София.
      Кандидатства във ВИТИЗ през 1947 г. Приет е едва на третия път, работейки междувременно и активно като журналист.
      Единствен от випуска си става знаменит и признат творец, чийто творчески път задължително се анализира във всяка меродавна специализирана енциклопедия.
      Учи в ивститута от 1949 до 1954 г., след което попада в трупата на първия ни театър, днешният НАТ "Иван Вазов", на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1992 г.
      Гец е от поколението актьори от ранга на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Гинка Станчева, Емилия Радева, което се утвърждава във времето на революционен ентусиазъм и оптимизъм, "когато се наливат основите", идващо на смяна на корифеите на българската класическо-реалистична театрална школа от 20-те - 40-те години на 20 век като Георги Стаматов, Кисимов, Кръстьо Сарафов, на чийто плещи ляга доизграждането на най-характерните изразни средства на театралното ни и филмово изкуство.Независимо че то се оформя до известна степен едностранчиво чрез абсолютизация на метода на Станиславски, благодарение на своята упоритост и ентусиазъм, успява да създаде поредица от върхови роли, оставащи неизбежно в златния фонд на българската култура.
      Георги Георгиев-Гец се утвърждава в благородна конкуренция в най-добрия ни театър сред най-изявените му творци, а чрез характернатата му мъжествена осанка, естествено и непринудено излъчване и огромен талант и трудолюбие, става една от най-влиятелните фигури на следдеветосептемврийското ни кино и телевизия, един от най-често сниманите български актьори, работили под ръководството на най-добрите ни постановчици.
      Водеща в цялата кариера на Гец е героичната тема, борбата на пресъздадените от него протагонисти в миналото и настоящето за справедливост, хуманизъм и по-добър живот.
      Георги Георгиев-Гец е еднакво добър и като легендарния партизански командир в "Осмият", и като суперполицая Гешев в "Сами сред вълци", доказвайки че изпитва пиетет към силните и оформени характери от двете страни на барикадата.
      Той демонстрира умението си да изгражда правдиво и убедително образа на строителя на новия живот, изпълнен със съмнения и комплекси - "Стръмната пътека", както и да разкрие дилемите, стоящи пред стопанските ръководители в годините на техническия прогрес-"Стената".
      Доказва, че за него не представлява трудност да се утвърди в криминално-приключенското кино - "Златният зъб", "Игрек 17", комедията - "Последният ерген", военната суперпродукция - "Зарево над Драва", актуалното политическо разследване - "Допълнение към ЗЗД", историческата хроника - "Пътят към София", "Денят на владетелите", детския филм - "Между двамата", психологическата драма - "Най-дългата нощ", "С дъх на бадеми", адаптациите на литературната ни класика - "Вечери в Антимовския хан", "Под игото", както и да участва в популярни тв сериали като "На всеки километър", "Сами сред вълци", "Васко да Гама от село Рупча".
      Гец изпита ударите на догматичната ни критика и както бе нарочен за един от официалните любимци на бившия режим, изживя горчивината на забраната на някои от най-съкровените и ярки творби, в които е участвал с присъщата си амбиция и всеотдайност - "Животът си тече тихо", "Прокурорът", "Небето на Велека", недооценяване приноса на "Матриархат", съкращаването на сатирично-изобличителния финал на "Равновесие" и спирането на "Куково лято" през 1983 г. - продължението на може би най-физиономичния му и хармоничен филм - след "А бяхме млади" - в цялата му кариера - "Селянинът с колелото", в който извая скъпия на сърцето му Йордан-гражданинът със селска душа и с който постигна своята артистична пълнота и съвършенство.
      Георги Георгиев-Гец остана един от стълбовете на телевизионния ни театър, в който създаде поредица от великолепни образи като завършен и знаменит вече театрален актьор, познат от превъплъщенията си в "Боряна", "Монахът и неговите синове", "Еснафи", "Тази малка земя", "Хъшове", "Бяг", "Опит за летене","Под игото", "Чичовци", "Образ и подобие"…
      Критично селекционираната драматургия и умелата режисура на водещите ни тв капацитети му дават възможност да триумфира в "Дом сред блатата", "Случка в гората", "Човекът от досието", "Немили-недраги", "Рожден ден", "Жена премина кръстопътя", "Човекът, който донесе дъжд", "Тази малка земя", "Златното покритие", "Дежурната администраторка слуша", "Вечер"…
      След пенсионирането си от НАТ "Иван Вазов" преживя втори артистичен ренесанс с гастроли в „Театър 199“, в Монтана, Пазарджик, Кюстендил, Габрово, за да стане звезда и на театър "Барбуков" с постановките "Може би на покрива има кон?" и "Скакалци".
      Георги Георгиев-Гец изживя болезнено кризата в българската култура и в частност в киното и телевизията.
      За него тя бе още по-тежка, тъй като в продължение на 4 десетилетия той беше лицето на българския екран и след мимолетните му изяви в "Под игото" и "Кръговрат", той затвори кръга на своята кариера в театъра на Барбуков.
      При нелеки за културата ни обстоятелства се налага да честваме паметта на любимия актьор.
      Той обичаше публиката от Търновския край, не отказваше гастроли в региона, даваше с охота интервюта за регионалните медии и все се надяваше, че нещата ще се оправят и зрителите отново ще го видят на екрана…
      Непреходно е сътвореното от него на филмовата и тв лента, големите му театрални превъплъщения, обаятелното му личностно присъствие и излъчване, с което ще остане в съзнанието ни като един от най-големите, талантливи и обичани български актьори.