Искрено се надявам „Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп” да е финалeн дъх на поредната легендарна сага, която се опитва през тази година да реанимира носталгия и трайна зрителска любов. Предната прожекция прати в историята Рамбо. Сега е ред и на Инди. Защото всяко нещо - дори и най-прочутата и успешна приключенска история - си има начало и край. Колкото и да им е тъжно на продуцентите.
      Признавам си, че очаквах приключенски филм на нивото на „Похитители на изчезналия кивот”, но се излъгах. Не казвам, че Спилбърг и Лукас съвсем ме разочароваха, но да ми поднасят през 2008 г. стандартно екшън - приключение, примесено с фантастика, ми звучи колкото несериозно, толкова и несъстоятелно. При това след като са разполагали с 19 години за написването и преработката на сценария! Прав е Питър Тревърс от сп. ”Ролинг стоунс” да твърди, че след толкова години препирни между двамата относно драматургията, „тази каша е най-доброто, което са успели да сготвят.“
      Аз не обвинявам Дейвид Кьоп, написал сценария за „Паник стая” (2002). При Дейвид Финчър можеш да се правиш на новатор. При Лукас от теб се иска основно да бъдеш добър разказвач-занаятчия. И след ударното начало с инвазията на съветските военни, под ръководството на полк. Ирина Спалко - суперучен, съветничка и гадателка на Сталин! - в свръхсекретната американска база в Невада през 1957 г., при която и д-р Джоунс попада в клопка, от която се измъква с изключително самообладание в летяща хладилна камера - като Хари Худини, преживявайки ядрен взрив! - действието изведнъж се пренася в Перу. Там руснаците и американците ще търсят златен град и ще си оспорват владението на кристалния череп. А този артефакт има огромно значение за съветските военни, които смятат с неговото психотропно въздействие да зомбират противниците си и така да спечелят Студената война! Не искам да преразказвам сюжета, за да не разваля удоволствието на запалените фенове на Индиана Джоунс, но натрапчиво осмислям с горчива ирония всяка сцена и епизод във филма, оказал се поредната антология на приключенското кино, но за разлика от 1981, 1984 и 1989 г., сега историята ми изглежда и нелепа, и вторична. Постоянно откривам цитати от „Мумията”, „Национално богатство”, „Голата джунгла” или „Досиетата Х”, без това да е плюс за опуса на Спилбърг и Лукас.
      Иначе приключението е на ниво. Има великолепни каскади - преследването с джиповете в джунглата или трикратното прехвърляне през водопадите на джипа на д-р Джоунс. Налице са и добре познатите ни от миналото гегове - при това с участието на ветерана Харисън Форд - да си спомним само как се измъква от колата на съветските агенти и с каква мъка се качва на мотопеда на своя син!
      Камерата на Януш Камински и музиката на Джон Уйлямс са все така безупречни - и не може да бъде другояче след като говорим за висококвалифицирани и дългогодишни сътрудници на Спилбърг. Но кастингът на Дебра Зейн определено куца. При това не с избора на нашия Емануил Тодоров за ролята на руски войник № 1. И аз като много други зрители не одобрявам налагането на Шия Лебьоф за отговорната и важна роля на Мът, сина на прочутия археолог. Лебьоф спечели евтина популярност с „Трансформърс”, но това не го прави голям актьор, нито оправдава избора му да бъде Мът. Рей Уинсън като Джордж Максейл, Джон Хърт като Оксли и Джим Броудбент като Дийн Станфорд дават несъмнения си принос за добрия втори план.
      Като демоничната и смразяващо говорещата с руски акцент Ирина Спалко Кейт Бланшет е достоен конкурент на Харисън Форд, помъчил се да запази доколкото е възможно, помръкналия чар на своя легендарен герой, докато определено свежата находка е Карън Алън, завърнала се след 27 години в ролята на Марион Рейвънууд, някогашната любима и повторна съпруга на д-р Джоунс. Истината е, че поне финалът е изпипан. След безсмисленото експониране на летящата чиния и указанието на Инди, че за древните златото е означавало и знание, ставаме свидетели на сватбата му с Марион.
      ...Точно когато младоженците трябва да напуснат църковните двери вратата се отваря и вятъра довлича до олтара шапката на Индиана Джоунс. Мът се опитва да си я присвои, но стария археолог безцеремонно я отнема от ръцете му и си я поставя на главата с елегантен жест. Така и трябва да бъде! Героите трябва да се помнят и уважават.И в този аспект не съм съгласен с Питър Тревърс, че е „изпусната възможността да се покаже Инди смачкан от времето и рисковете на обвързването, приятелството и любовта.”
      Но явно за повече не са стигнали усилията или времето - а то е цели 124 минути! - на Кьоп, Лукас и Стилбърг. Останалото е екшън, познати трикове и емоции и трупане на пачки от световното киноразпространение.
      В последния сеанс, преди героят д-р Джоунс заслужено да се пенсионира и да се превърне в мумифицирана филмова легенда.

---

„Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, САЩ, 2008 г., режисьор: Стивън Спилбърг, 123 мин.