„Мастиленият лабиринт“ е четвъртият роман на Людмила Филипова и както очаквах – най-силният, най-дълго подготвяният и най-рискованият като експеримент, тип послание и обработка на събрания фактологически материал.
      В него авторката отново залага на напрегнатата интрига, космополитния сюжет и добре пласираните образи, като целта й е създаване на роман-загадка, роман-разследване, микс от фикция, познати и не толкова известни легенди и митове, историческа достоверност, научна меродавност и впечатляваща евристична ерудираност, чрез които книгата става интересна както за българския, така и за чуждестранния читател.
      Всъщност това е най-перспективното начинание на Филипова.
      Идеята й за лансирането на най-древната цивилизация в света – на Меандридите, която се появява преди 8 хилядолетия по българските земи, от която заимства христианството, е конгениална.
      Тя е не по-малко атрактивна и скандално – привличаща от амбицията на Дан Браун да докаже, че Христос е имал потомство от Мария Магдалена в „Шифърът на Леонардо” (2003) или че Дракула е вилнял из българските земи, както се опита да ни убеди Елизабет Костова в „Историкът” (2005).
      Писателката подхожда максимално амбицирано и мотивирано към предизвикателния си проект, който в интерес на истината, се движи в по-различна плоскост от „Оракулът на Дионис” (2007) на Александър Томов.
      Идеята на творбата й е, че културата Градешница, основа на цивилизацията на Меандридите или Първите е отпреди 7500 години, разцъфтяла по нашите земи, изчезнала 4 хилядолетия по-късно, като нейни разсейки формират древноегипетската цивилизация и религия, орфическите мистерии с главен герой Орфей и неговата любима Евридика, както и доста по-късно възникналото христианство.
      За Людмила Филипова Христос е проекция на Орфей, съществувал по едно и също време с Мойсей – през 14 в. пр. Хр. и на Амон Ра.
      Знаейки, че може да бъде обвинена в богохулство, романистката залага на силата на приемствеността между цивилизациите и културите, като обрамчва сюжета на своя атрактивен трилър с преследването, което настървено осъществява жителят на подземното царство, оказало се изгубения за хората Рай – Ариман (Дявол(ът) и напористата Вера Кандилова, в чийто облик всеки вещ читател ще открие чертите на самата Людмила Фирипова.
      Срещата им пред процепа на Тенарската порта на Дяволското гърло в Родопите е сред най-завладяващите сцени в повествованието, разкриващо неизтребимото желание на младата археоложка не толкова към зашеметяващи приключения тип „Индиана Джоунс”, колкото към саможертва в името на науката, без която развититео на човешкия прогрес е немислим.
      Ариман се стреми да запази хилядолетната тайна, но на финала разбира, че сам е нейна жертва, въставайки срещу своя господар Безплътния и дописвайки легендарния „Мастилен лабиринт”, придавайки завършеност и отвореност на тази прелюбопитна история, която органически ще прерасне във втори том – „Откраднатият кръг на Данте”.
      Людмила Филипова владее до съвършенство тайните на бестселъра.
      Тя уважава своята публика и винаги се стреми да й поднесе увлекателно, значимо и атрактивно четиво, което да носи в себе си универсални и стойностни внушения.
      С „Мастиленият лабиринт” уверено навлиза в нов, световен контекст – действието се пренася от Бирма в Швейцария, от Германия в България, от Русия в Родопите, като чрез екзотиката и зрелищния сюжет напористо се търси съпричастността на колкото се може по-многобройна читателска аудитория.
      Книгата се чете на един дъх. Тя е и най-кинематографичната от четирите, излезли с нейния подпис, и заедно с Виртуалния музей на следите, който може да се проследи на адрес www.mastileniat-labirint.com представлява хомогенен и внимателно осмислен мултимедиен продукт.
      Аз лично съжалявам, че илюстрациите в романа не са цветни, знаейки много добре, че компромисът с черно-белите фотоси е в интерес на читателя – за да не се оскъпи коричната цена, но едва след запознаването с музея на следите става ясен цялостния замисъл и стройната концепция на писателката, тежнението й към света на кинематографичното и виртуалното, който най-пълно и цялостно предава сложността и обемността на креативното й послание.
      „Мастиленият лабиринт” е книга за любовта към научното познание, но и към родината, дала начало на най-древната и миролюбива цивилизация на нашата планета.
      За нея обаче националните граници са тесни.
      Тя упорито дири своята многолика чуждестранна аудитория.
      С „Мастиленият лабиринт” Людмила Филипова достига своята зрелост и само от нея зависи с продължението й да задържи високото било, до което е достигнала...

      ---

      Людмила Филипова. Мастиленият лабиринт. Изд. „Сиела“. София, 2009 г.