Преди две години с изненада и удоволствие прочетох романа "Консорциум Алтернус".
      Не крия, че основен дразнител бе нейният автор - известната в миналото депутатка и дипломатка Леа Коен.
      Бях чел доста писания на бивши властници и ми бе любопитно да разбера какво е нивото на самата Леа Коен.
      Още повече, че тя се беше написала роман, който сега, след излизането и на "Кандидат-президента", се оказва, че e вече цикъл.
      Очакванията ми за достойно представяне се оправдаха.
      Коен е интелигентен и талантлив автор, умеещ да пише изящно и увлекателно, да привлича и въздейства и да търси брод към сърцата на широката публика, без да прави компромиси с качеството на своите текстове.
      "Консорциум Алтернус" бе приятна изненада за мен, ако и да бе доста мрачен като внушение и послание роман и затова не се стърпях и веднага написах адмиративен отзив за него.
      От само себе си се разбира, че бях подготвен за следващата й книга и че веднага след излизането й я прочетох.
      "Кандидат-президента" запазва всичките достойнства на своя предшественик, въпреки че е изграден в малко по-различна стилистика.
      Новата книга на Коен е по-скоро политико-псевдодокументален трилър, написан по неизстиналите все още следи на проточилия ни се преход, фокусиран в първите 10 години от неговото развитие.
      Авторката е имала привилегията да познава събитията от високите етажи на родната политика отвътре.
      Нещо повече - за определен период от време е била и основен участник в тях и затова страниците, посветени на първите свободни президентски избори у нас се четат на един дъх и са достоверно свидетелство на една отминала и славна епоха.
      Но "Кандидат-президента" не е политическа или хроникална възстановка на онези паметни събития.
      Това си е чиста проба художествена фикция, използваща реалните събития като рамка, в която е вкарано напрегнатото повествование, маркиращо грешките и възхода на промените у нас.
      Признавам, на моменти внушенията и типът отреагирване на събитията напомнят нашумерлия роман "Светове" на Владимир Зарев, въпреки че "Кандидат - президента" печели най-вече със своя автентичен дух.
      Тъй като съм съвременник и пряк участник в събитията - ако и на по-ниско ниво - аз проследих с голямо внимание както сюжетната канава, така и посланията на авторката.
      Книгата е увлекателно и грамотно написано интелектуално развлечение.
      В нея събитията и стълкновенията от близкото ни минало са миксирани и компресирани по един удивително ефектен и плодотворен начин - като са смесени годините на утвърждаване и управление на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов, с чиито фигури свързваме динамиката на демократичните преобразования у нас.
      По тази причина, въпреки че става дума за първите две години на прехода - 1990-1991 - чрез митилогичния способ на смилане и конвергенция на темпоралните пластове, се оказва , че главните действащи лица в романа преживяват за 24 месеца събития, които реално са протекли в рамките на десетилетие - от избора от ВНС на Желев за президент, през убийството на Луканов, хиперинфлацията до унищожаването на мутренския капитал от ерата на Стоянов и Костов.
      "Кандидат-президента" е роман с един основен, главен герой.
      Той е олицетворение на най-привлекателните черти на нашата политическа класа и не е преувеличено, ако се каже, че с този обаятелен персонаж Коен й прави огромен и незаслужен творчески комплимент.
      Именно чрез този светъл и положително - прекрасен образ Леа Коен гради своята оптимистична визия за успешния край на българския преход, оказал се възможен най -вече чрез помощта на консорциума "Алтепнус", професор Оран, Ева Маринова и Лиза Калдерон.
      В рамките на романа е постижима и победата над Загоров, Лисицата, Адвоката и Ръкавелата, с обединените усилия на честните и почтени хора от Европа и САЩ, координирани от дясната ръка на президента - Богомил Дренски, докато в суровата действителност се оказа, че именно партията на ДС е завършила победоносно прехода в България.
      Затова обаче Леа Коен няма вина.
      Тя има право да мечтае и да гради имагинерен и прекрасен свят, ведра и оптимистична утопия, в която бъдещето принадлежи именно на почтените и талантливите хора.
      Чрез този похвален и дързък подход се заобикаля черногледството, което господства напоследък в съвременната българска литература.
      Всеки автор има право на своя визия и метод за претворяване на действителлността, а доколко подходът на Коен се е оказал продуктивен и сполучлив, ще разберем от следващия й роман, който от сега очаквам с нетърпение и любопитство.

---

Леа Коен, „Кандидат-президента“, изд. „Сиела“, С., 2007 г.